Уилям Шекспир - Бурята (Романс)

Пеят.

„Не гледай на туй, а на другото плюй!

На другото плюй и не гледай на туй!

Мисълта е свободна!“

КАЛИБАН

Не беше тъй!

Ариел изпълнява мотиви на тъпанче и свирка.

СТЕФАНО

О, туй какво е?

ТРИНКУЛО

Това е мотивът на нашата песен, изпълнен в празното от синьор Никой.

СТЕФАНО

Ако си човек, яви се, ако си дявол, сам се вземи!

ТРИНКУЛО

Прости ми греховете, господи!

СТЕФАНО

Смъртта урежда всички дългове. Не ме е страх от теб… Господи, помилуй!

КАЛИБАН

Уплаши ли се, господарю мой?

СТЕФАНО

Аз? Никога!

КАЛИБАН

Не се страхувай — островът гъмжи

от шумове, мелодии и звуци,

изпълващи слуха със сънна сладост

и винаги безвредни; много често

безбройни струнни инструменти бръмкат

приятно във ушите ми, а друг път

долавям гласове, които, даже

от дълъг сън току-що да съм станал,

приспиват ме отново; и във дрямка

пред мене облаците се открехват,

разкривайки съкровища, които

така готови са да се изсипят

отгоре ми, че аз през плач се моля

отново да заспя.

СТЕФАНО

Щом музиката тук е безплатна, славно кралство ще имам!

КАЛИБАН

Като убиеш Просперо.

СТЕФАНО

Няма да чака дълго. Помня какво ми каза.

ТРИНКУЛО

Звукът се отдалечава. Да тръгнем подире му, пък после ще се заемем с нашата работа!

СТЕФАНО

Чудовище, води ни! След теб сме. Ще ми се да го видя тоя музикант — майсторски бие тъпанчето си.

ТРИНКУЛО (към Калибан)

Тръгваш ли?… Където си ти, Стефано — там и аз!

Излизат.

Другаде на острова.

Влизат Алонзо , Себастиан , Антонио , Гонзало , Адриан , Франциско и други.

ГОНЗАЛО

Кралю, кълна се в Божията майка,

не мога вече! Старите ми кости

болят ме от въртенето из този

безкраен лабиринт. Ще ми простите,

но трябва да почина.

АЛОНЗО

Драги старче,

как тебе да упрекна, като сам съм

тъй капнал от умора, че се чувствам

напълно затъпял? Седни! Аз вече

слуха си ще запуша за таз стара

ласкателка, Надеждата. Удавен

е тоз, когото търсим, и морето

се киска, като гледа това наше

безцелно лутане! Да бъде тъй.

Отписвам го.

АНТОНИО (настрани, към Себастиан)

Това ме крайно радва.

Зарад една случайна несполука

не се отмятайте от туй, което

си дадохте за цел!

СЕБАСТИАН (настрани, към Антонио)

Ще го направим

при първи случай!

АНТОНИО (настрани, към Себастиан)

Тази нощ предлагам!

Убити от умората, те няма

нащрек да бъдат, както ако са

отдъхнали.

СЕБАСТИАН (настрани, към Антонио)

Решено! Тази нощ!

Странна тържествена музика.

Горе се появява 18 18 „… горе се появява…“ — в елизабетинския театър зад главната сцена имало втора, закриваща се със завеса, а над нея — трета. За последната става дума тук. — невидим — Просперо .

АЛОНЗО

Какви са тези хармонични звуци?

Я, чуйте!

ГОНЗАЛО

Дивна музика!… О, боже!

Влизат няколко чудновати същества , които внасят, поздравявайки любезно, маса с ястия, приканват към нея краля и останалите и излизат.

АЛОНЗО

Прати ни своите ангели, небе!

Какви ли бяха тези?

СЕБАСТИАН

Странни кукли!

От днес съм убеден, че еднорози 19 19 Еднорози — еднорогът е баснословно животно на Средновековието, подобно на кон, с дълъг прав рог на челото.

наистина се срещат и че нейде

в Арабия на някакво дърво

живей единствената птица — Феникс 20 20 Птица-Феникс (мит.) — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта. !

АНТОНИО

Аз също! Ако ще сега да дойде

пред мене всичко онова, което

не е за вярване, ще го повярвам

и потвърдя под клетва! Убедих се,

че мореходците не съчиняват,

макар глупците да се гаврят с тях

във родината им!

ГОНЗАЛО

Нима в Милано

ще ми повярват, че видял съм тука

островитяни (тъй като безспорно

туй бяха местни жители), които,

макар и странни външно, удивляват

с приятен нрав, какъвто много рядко

се среща сред нас, хората, ако

изобщо среща се?

ПРОСПЕРО (настрани)

В туй, честни старче,

си много прав, защото неколцина

присъствуващи тука са по-зли

от дяволи!

АЛОНЗО

Аз още съм замаян!

Тез образи, движения и звуци

говореха — макар и с ням език —

тъй сладко на душата ми!