Уилям Шекспир - Бурята (Романс)

за мен и вечерта е бодро утро!

Кажете ми — и питам ви, защото

в молитвите си искам да ви включа, —

о, дивна, как се казвате?

МИРАНДА

Миранда…

Ах, татко, твойта воля аз престъпих!

ФЕРДИНАНД

Миранда! — Сладко име, чийто смисъл

тъй точно ви подхожда, рядко чудо,

достойно за възхита! Не една

девойка знатна грабвала е в плен

окото ми и не една слуха ми

е галила със говор мелодичен;

харесвал съм за качества отделни

ту тази, ту оназ, но ни една —

от все сърце, защото всеки път

по някой недостатък в спор е влизал

със качествата им, а вий, о, вий,

върховно съвършенство, вий сте сякаш

изваяна от най-доброто само

във всички тях!

МИРАНДА

Аз друга не познавам

от моя пол; не помня женски лик,

със изключение на своя собствен

във огледалото; а от мъжете,

които бих могла да нарека

човеци, съм видяла само вас,

приятелю, и своя скъп родител.

Какви на вид са другите, не зная,

но в скромността заклевам се (която

е главният брилянт на мойта зестра),

че вън от вас друг спътник не желая

и че фантазията ми не може

да си въобрази друг образ, който

ми би харесал тъй!… Но аз бърборя,

без много да му мисля, и забравям

заръката на татко си.

ФЕРДИНАНД

Миранда,

аз принц по титла съм, а може би —

уви! — и крал, и толкоз бих търпял

дърва да нося, колкото муха —

да лази по устата ми, ако…

О, чуйте ме! Когато ви съгледах,

сърцето ми към вас политна мигом

и стори ме ваш роб! За вас, о, чудо,

превърнах се във този търпелив

дьрвоносач!

МИРАНДА

Нима сте ме обикнал?

ФЕРДИНАНД

Небе, земя, свидетели бъдете

на моите думи: ако са правдиви,

мечтите ми венчайте със успех;

ако лъжливи са, осъществете

наопаки сполуките, които

били са ми предписани. Да, аз ви

обичам, уважавам и ценя

над всяка граница, над всичко друго

на тоя свят!

МИРАНДА

Аз трябва да съм луда,

щом плача от това, което пълни

сърцето ми със радост!

ПРОСПЕРО (настрани)

Чудна среща

на две избрани чувства! Небесата

да ръснат със обилна благодат

плода й!

ФЕРДИНАНД

Защо плачете?

МИРАНДА

Защото

не смея да предложа туй, което

жадувам да отдам, и дваж по-малко —

онуй да взема, без което няма

живот за мен!… Не, гатанки това са,

а колкото по-много се старая

да скрия чувството си, толкоз по

наяве то изскача. Напусни ме,

извъртане свенливо, дай ми слово,

безхитростна и свята откровеност!…

Жена ако ме искате, то ей ме;

не ме ли искате, ще ви слугувам

до гроба си! Като съпруга прав сте

да ме отхвърлите; като прислуга

не можете, мой скъпи!

ФЕРДИНАНД

Господарка

за мене ще си ти, пък аз ще бъда

служител твой навеки!

МИРАНДА

И съпруг?

ФЕРДИНАНД

О, да, и то със жажда във сърцето,

с каквато роб жадува волност! Ето

ръката ми!

МИРАНДА

И ето ти и мойта

със трепета ми в нея! Сбогом, мили,

доскоро виждане!

ФЕРДИНАНД

Доскоро, скъпа!

Той и Миранда излизат в различни посоки.

ПРОСПЕРО

Не може мойта радост да се мери

със тяхната, защото обичта им

за тях е изненада; и все пак

не бих се радвал тъй на нищо друго…

Но книгите ме чакат — предстои ми

да свърша до вечеря много нещо

във връзка с плана си.

Излиза.

Другаде на острова.

Влизат Калибан , Стефано и Тринкуло .

СТЕФАНО

Няма да ми противоречиш! Вода ще пием, като опразним бъчвата — дотогава ни капка! Така че дръж курса и напред! Слуго-чудовище, къркай за мое здраве!

ТРИНКУЛО

„Слуго-чудовище“! Ама че щур остров! То казва, че на него имало всичко петима души. Ние сме трима от тях — ако и другите двама са пернати като нас, лошо й се пише на тукашната държава!

СТЕФАНО

Ще пиеш, щом ти заповядвам! Я се виж как са ти хлътнали очите в черепа!

ТРИНКУЛО

Че къде искаш да му хлътнат? Щеше да бъде двойно чудовище наистина, ако му бяха хлътнали отзад!

СТЕФАНО

Слуго-чудовището ми си е удавило езика в хереса! А мене цялото море не може да ме удави! Аз, докато стигнах сушата, изплувах трийсет и пет левги насам-натам! Чудовище, ще ми бъдеш подначалник или знаменосец!

ТРИНКУЛО

Знаменосец — не! То себе си не може да носи. Виж, за подмочалник ще е добро.

СТЕФАНО

Ние няма да бягаме, нали, месье чудовище?

ТРИНКУЛО

Как ще бягате, като не можете и да ходите! Като кучета ще лежите с изплезени езици!