Уилям Шекспир - Бурята (Романс)

Влиза — невидим — Ариел , свирещ тържествена музика.

СЕБАСТИАН

Да, и ще идем с нея на нощен лов за птици!

АНТОНИО

Хайде, хайде, без сръдни!

ГОНЗАЛО

Аз да се сърдя на тези шеги? Няма да си рискувам името на разумен човек за подобни дреболии. Приспете ме с още малко смях, чувствам се уморен.

АНТОНИО

Добре, легнете си и ни слушайте!

Всички — освен него, Алонзо и Себастиан — заспиват.

АЛОНЗО

Заспаха всички? О, и моите клепки

да можеха да се притворят тъй

под тежките ми мисли!… Май са склонни

да го направят.

СЕБАСТИАН

Приемете, братко,

оловния подарък на съня!

Той гостенин е рядък на скръбта ни,

но дойде ли, добре я утешава.

АНТОНИО

А ние двамата ще бдим на стража

над кралската ви сигурност, додето

събудите се сам.

АЛОНЗО

Благодаря ви.

Усещам се тъй странно отмалял.

Заспива.

Ариел излиза.

СЕБАСТИАН

Каква упойна дрямка овладя ги!

АНТОНИО

От климата ще е.

СЕБАСТИАН

Защо тогава

не действа той на нашите клепачи?

На мен не ми се спи.

АНТОНИО

И аз съм бодър.

Като по даден знак заспаха всички,

гръм сякаш ги натръшка… А, синьор?

Какво ли пък?… Но стига!… Казвам: стига

да се решите!… Виждам ви в лицето

такъв, какъвто трябваше да сте!

Тоз рядък случай шепне и на вас,

пък аз короната съглеждам вече

да слиза над главата ви!

СЕБАСТИАН

Ти спиш!

АНТОНИО

Не ме ли чувате, че ви говоря?

СЕБАСТИАН

Да, чувам и разбирам, че бълнуваш!

Какво ми каза всъщност? Чудно нещо —

да спиш така, с отворени очи;

да виждаш, да говориш, да се движиш

и пак да спиш!

АНТОНИО

Не аз, Себастиане,

а ти проспиваш рядката възможност;

уж буден, а очи пред нея стискаш!

СЕБАСТИАН

Ти хъркаш разбираемо. Долавям

във твойто хъркане известен смисъл.

АНТОНИО

Сериозно ти говоря и ако

и ти сериозно слушаш ме, ще станеш

трикратно по-голям!

СЕБАСТИАН

Кому го казваш,

на мене, застоялата вода?

АНТОНИО

Ще те науча да прииждаш!

СЕБАСТИАН

Хайде!

Да спадам от рождение ме учи

наследствената вялост.

АНТОНИО

Да би знаял

как сам разхвалваш замисъла, с който

си правиш смях, как пищно го обличаш

в стремежа си да го покажеш гол:

та именно от вялост или страх

до гроба неудачниците киснат

във постоянен отлив!

СЕБАСТИАН

Продължавай!

Очите и ликът ти ми говорят,

че раждаш плод съществен, който с мъки

излиза на бял свят.

АНТОНИО

Да, точно тъй е:

макар че тоз умник със къса памет —

чиято послесмъртна памет също

не ще е дълга — иска да внуши

(защото нему дай му да внушава!)

на краля, че синът му е спасен,

това е невъзможно, както туй,

че сам дъртакът би могъл да плува

тъй, спейки тук!

СЕБАСТИАН

И аз не се надявам,

че той е жив.

АНТОНИО

В таз липса на надежда

за вас надежда ражда се тъй висша,

че най-честолюбивото око

не може да съзре над нея друго!

Съгласен ли сте с мен, че Фердинанд

се е удавил?

СЕБАСТИАН

Да.

АНТОНИО

Тогаз кажете:

след него кой остава пръв наследник

на краля?

СЕБАСТИАН

Кларибела.

АНТОНИО

Таз, която

понастоящем е кралица в Тунис,

на разстояние един живот

и още десет левги; таз, която

додето вест получи от Неапол —

освен ако е слънцето вестител

(Човекът от Луната 15 15 „… човекът от луната…“ — средновековното поверие виждало в лунните петна очертанията на човек-грешник, наказан да живее на месечината; той бил следван от куче и носел фенер и наръч тръни. би бил бавен!),

бради на младенците ще пораснат,

отлични за бръснача; таз, която

е зад море тъй страшно, че от него

погълната бе цялата ни флота,

макар че нас изхвърли да играем

пиеса, чийто пролог бе дотук,

а действието отсега нататък —

във нашите ръце!

СЕБАСТИАН

Каква нелепост!…

Как каза? Ти си прав, че Кларибела

е туниска кралица и ще бъде

неаполска; и също тъй си прав,

че между Тунис и Неапол има

известно разстояние.

АНТОНИО

Което

със всяка своя педя ви крещи:

„Не може Кларибела да се върне

през мен в Неапол. Да си гледа Тунис!

А ти недей да спиш!“ Ако е вечен

тоз техен сън, с какво ще са по-зле?

Ще се намери кой да управлява

Неапол като тез хъркачи тук,

а има и бъбривци не по-лоши

от тоз Гонзало! Аз самият мога

да дрънкам като него сврачи речи 16 16 „… сврачи речи…“ — т.е. заучени, ние бихме казали „папагалски“. !