Уилям Шекспир - Бурята (Романс)

съм, вярвайте!

ФЕРДИНАНД

И моя роден говор!

О, небеса! Аз бих бил пръв сред всички,

да бяхме там, където се говори

на тоз език!

ПРОСПЕРО

А кралят на Неапол?

Какво ще правите, ако ви чуе?

ФЕРДИНАНД

Каквото правя и сега, учуден,

че вий го споменахте. Той ме чува

и туй ме прави скръбен: аз самият

съм кралят на Неапол. С тез очи,

които оттогаз не знаят отлив,

съзрях как царственият ми баща

загина в бурята!

МИРАНДА

О, боже мой!

ФЕРДИНАНД

С придворните си! Князът на Милано

с прекрасния си син 11 11 „… князът на Милано с прекрасния си син…“ — по всяка вероятност небрежност на автора: за такъв син по-нататък в драмата не се споменава. загина също

пред моя поглед!

ПРОСПЕРО (настрани)

Князът на Милано

със по-прекрасната си дъщеря

те би опровергал, да беше време!

Едва видяха се, и размениха

любовни погледи… Ще литнеш скоро,

мой нежни Ариел, добре си действал!…

Към Фердинанд.

Две думи, господине! Вие май

уронвате честта си. Я, елате!

МИРАНДА

Защо му тъй говори той? Тоз момък

е третият човек, когото виждам,

и първият, от чийто лик гръдта ми

вълнува се! О, колко бих желала

баща ми да омекне!

ФЕРДИНАНД

Ако вий сте

девойка и сърцето ви не е

заето вече, аз ще ви направя

кралица на Неапол!

ПРОСПЕРО

Посмалете!

Две думички!

Настрани.

Плениха се взаимно,

но аз по пътя им ще сложа спънки,

че току-виж, от лекия успех

олекнала наградата им.

Към Фердинанд.

Стой!

Ще слушаш, казах! Чуждо име ти

си присвоил и тук си се промъкнал,

за да обсебиш този остров, който

е моя собственост!

ФЕРДИНАНД

Кълна се, не!

МИРАНДА

В тоз храм не може зло да обитава!

Лош дух ако живее в дом тъй хубав,

би трябвало добрите да му бъдат

съжители!

ПРОСПЕРО

Последвай ме! Ни дума!

А ти не се застъпвай за тогова!…

Лукав измамник! Ще ти окова

нозете за врата с верига тежка,

вода ще пиеш морска и ще гризеш

черупки речни, жълъдови чашки

и сухи корени! След мене!

ФЕРДИНАНД

Не!

На тез обноски ще се подчиня,

когато ме надвиете!

Измъква меч, но — омагьосан — се вкаменява.

МИРАНДА

О, татко,

недейте го осъжда тъй набързо!

Той честен е и храбър!

ПРОСПЕРО

Дъщерята

ще дава ум и разум на баща си?…

Нещастнико, прибирай туй, с което

замахваш, без да смееш да удариш

от гузна съвест! Хайде! С тази пръчка

аз мога да направя твоя меч

да дрънне на земята!

МИРАНДА

Татко, татко!

ПРОСПЕРО

Недей ме спира!

МИРАНДА

Аз ще отговарям!

Смилете се!

ПРОСПЕРО

Млък, казах! Още дума

и ще избухна. Повече дори —

ще те намразя! Гледай я ти нея,

ще ходатайства за един измамник!

За тебе други с лик подобен няма,

понеже си видяла само него

и Калибан, глупачко! Този тука,

сравнен със повечето от мъжете,

е същи Калибан, а те пред него

са ангели!

МИРАНДА

Тогава мойто чувство

е невзискателно и не мечтае

за друг, по-хубав!

ПРОСПЕРО (към Фердинанд)

Подчини се, казах!

Към детството аз мишците ти върнах

и те безсилни са!

ФЕРДИНАНД

Уви, така е!

Ума си чувствам свързан сякаш в дрямка.

Смъртта на татко, общата погибел,

безкрайната си слабост, тоз насилник,

комуто трябва да се подчиня —

туй всичко бих понесъл, ако можех

веднъж на ден от своята тъмница

да виждам тази прелест! Свободата

свободно да се шири по земята —

достатъчен просторът ще ми бъде

в такъв затвор!

ПРОСПЕРО (настрани)

Вълшебството ми действа!

Към Фердинанд.

Върви!

Към Ариел.

Отлично, Ариел!

Към Фердинанд.

След мене!

Към Ариел.

Чуй още нещо…

Шепне му.

МИРАНДА

Смелост, чужденецо!

Баща ми бе в речта си по-суров,

отколкото е всъщност. Непривичен

е този гняв за него.

ПРОСПЕРО

… И свободен

ще бъдеш ти като планински вятър,

но дотогава изпълнявай точно,

каквото казвам ти!

АРИЕЛ

До сетна буква!

ПРОСПЕРО (към Фердинанд)

Върви след мен!

Към Миранда.

Ни думица за него!

Излизат.

Другаде на острова.

Влизат Алонзо , Себастиан , Антонио , Гонзало , Адриан , Франциско и други.

ГОНЗАЛО

Недейте бърчи чело, господарю!

Със нас наравно имате и вие

причина да се радвате. Това, че