Уилям Шекспир - Бурята (Романс)

във земните недра, когато те са

втвърдени от студа!

АРИЕЛ

Не съм забравил.

ПРОСПЕРО

Ти лъжеш, недоволнико! Изглежда,

не помниш вещицата Сикоракса 8 8 Сикоракса — името (в оригинала Sycorax) е с неясен произход: някои го свързват с гръцки корени, означаващи „свиня“ и „гарван“; други го извеждат от името на митологическата магьосница Цирцея. ,

която злост и старост бяха свили

на колело. Забравил си я!

АРИЕЛ

Не!

ПРОСПЕРО

Забравил си я! Откъде бе родом,

щом казваш, че я помниш?

АРИЕЛ

От Алжир,

могъщи повелителю.

ПРОСПЕРО

Нима?

Май трябва всеки месец да ти спомням

какво си бил, за да не го забравяш.

Отлично знаеш ти, че Сикоракса

накрая бе изгнана от Алжир

за нейните зло действа и магии,

чието споменаване потриса

човешкото ухо. Зарад едно

живота не й взеха, тъй ли беше?

АРИЕЛ

Тъй беше, господарю.

ПРОСПЕРО

Тя, непразна,

с кръжила сини около очите 9 9 „…с кръжила тъмни около очите…“ — сините кръгове около очите били считани по Шекспирово време за признак на бременността.

била е тук докарана на кораб

и изоставена. Ти, робе мой,

тъй както сам твърдиш, на нейна служба

си бил тогава, но понеже дух си

премного нежен, за да изпълняваш

повелите й низки и престъпни,

не си се вслушал в нейните закани

и тя, в гнева си, с помощта на други,

от теб по-мощни духове те беше

заклещила в един разцепен бор,

където след дванадесет години

във страшни мъки те заварих аз;

зловещата старица бе умряла

и беше те оставила да стенеш —

същинско воденично кречетало —

без спиране. Тоз остров дотогава

не бе почетен от човешки лик

(като не смяташ палето петнисто,

с което тя окучи се — достойно

изчадие на вещица)…

АРИЕЛ

Говориш

за Калибан?

ПРОСПЕРО

За него, за кой друг?

За този Калибан, когото аз

държа на своя служба… Тъй че знаеш

в какви ужасни мъки те намерих.

Плача ти чули, яростните вълци

от жалост виеха; сърцата мечи

се стапяха от вопъла ти — мъка,

подхождаща за грешниците в ада!

А нямаше я Сикоракса вече

да те измъкне. Моето вълшебство,

когато тук пристигнах и те чух,

разчекна бора и ти даде волност…

АРИЕЛ

И аз съм ти признателен за туй.

ПРОСПЕРО

…Но ропот ако чуя, ще разцепя

дъб възлест и във него ще те втикна

да виеш двайсет зими!

АРИЕЛ

Няма вече!

Прости ми, господарю! Отсега

ще върша всичко точно и покорно

ще слушам твойта воля!

ПРОСПЕРО

И на воля

аз скоро ще те пусна.

АРИЕЛ

Казвай! Искай!

Какво да правя? Само заповядай!

ПРОСПЕРО

Върви, превъплоти се в морска нимфа

и зрим бъди за себе си и мен;

за другите — невидим! Тръгвай бързо

и се върни веднага! Изпълнявай!

Ариел излиза.

Миранда, птиче мое, събуди се!

Добре поспа. Ресници повдигни!

МИРАНДА

О, мили татко, странният ви разказ

ме потопи в таз дрямка.

ПРОСПЕРО

Отхвърли я!

Ела да поговорим с Калибан,

макар че тоз мой роб до днес не ми е

отвръщал със любезност.

МИРАНДА

Той е звяр!

Не мога да го гледам!

ПРОСПЕРО

И все пак

за двама ни е той необходим:

дърва ни носи, огъня кладе,

услуги върши много… Калибане!

Къде си, робе? Буцо кал, къде си?

Не чуваш ли?

КАЛИБАН (отвън)

Дървата са ви вътре!

ПРОСПЕРО

Ела, ти казвам! Викам те за друго.

Излизай, охлюв!… Е?

Влиза отново Ариел , преобразен в морска нимфа.

О, дивен образ!

Мой пъргави, мой леки Ариел,

изслушай ме!

Шепне в ухото му.

АРИЕЛ

Ще бъде, господарю!

Излиза.

ПРОСПЕРО

Хей, уроде, посят от сатаната

в порочната ти майка! Казах, идвай!

Влиза Калибан .

КАЛИБАН

Де колкото увреждаща роса

е сбрала майка ми с перо от гарван

над гибелни блата, дано ви ръсне

и двамата! Със ален мор дано

ви лъхне югозападният вятър

и цели ви изприщи!

ПРОСПЕРО

За това

знай, тази нощ ще те измъчват гърч

на мишците и болки, от които

дъхът ти ще запира; таралежи

през цялото си разрешено време

ще те бодат, додето те направят

на пчелна пита, и от всяко тяхно

убождане ще те боли като

от жило на пчела!

КАЛИБАН

Кога да ям?

Тоз остров аз го имах по наследство

от Сикоракса, майка ми, а ти

ми го отне! Когато дойде тука,

ме галеше и беше мил към мене,

малинов сок ми даваше да пия

и ме научи как да назовавам