Уилям Шекспир - Бурята (Романс)

и вдълбочил се в тайните науки,

се отчуждих от двора си, коварно…

Внимаваш ли?

МИРАНДА

Внимавам, скъпи татко.

ПРОСПЕРО

Добре изучил хитрото изкуство

на едного молбата да приеме,

на друг да я отхвърли, тоз да спъне,

а оня да подтикне, неусетно

той стана господар на моя двор;

със нови хора той се обкръжи,

като едни замести, а пък други

душевно промени, и тъй, въртейки

ключовете на струните им, скоро

настрои ги да свирят по вкуса му

и като зъл бръшлян изпи мъзгата

на княжия ми ствол… Но ти не слушаш

МИРАНДА

Напротив, слушам!

ПРОСПЕРО

Чуй тогаз нататък:

Занемарил света и углъбил се

в усъвършенстването на ума си

(което би било за висша хвала,

ако не ме откъсваше от всичко),

разбудих аз в коварния си брат

зародиша на злото и тъй, както

от благ баща лош син се често ражда,

от моето доверие у него

се зароди двуличие, при туй

голямо като вярата, която

го бе извикала, а тя, уви,

бе в мене безгранична и безкрайна!

Тъй, станал господар, и то не само

на моите приходи, но и на всичко,

което може с власт да се изтръгне,

и той — като лъжеца, който сам

започва да си вярва на лъжата, —

понеже беше ме замествал дълго

със всички външни почести и форми,

внуши си, че е княз. И ден след ден

от властолюбие… Дали ме чуваш?

МИРАНДА

И глухият от разказа ви, татко,

добил би слух!

ПРОСПЕРО

И за да няма вече

преграда между ролята и него,

поиска той да стане титулуван

милански княз: на Просперо му стига

да княжества над свойта библиотека;

държава той не може да владее!

И ето го, че с краля на Неапол

се свърза — толкоз алчен бе за власт!

васалска дан прие да му изплаща,

склони пред кралската корона свойта

и хвърли тъй злочестия Милано —

за пръв път — в унижение!

МИРАНДА

О, боже!

ПРОСПЕРО

Какво поиска й доби в замяна,

чуй, дъще, и кажи: нима би могъл

така да действа брат?

МИРАНДА

Да мисля лошо

за майка ви, е грях. От благо лоно

и зли чеда се раждат.

ПРОСПЕРО

Да, и тъй,

неаполският крал — заклет мой враг,

слух даде на онуй, което брат ми

предложи му: срещу поклон васалски

и ежегодна дан да ме изскубне

от княжеството ми и да даде

тържествено прекрасния Милано

на чичо ти. И той във тъмна нощ,

набрал отряд предатели, отвори

вратите на Милано и сганта му

нахлу и ни отвлече в мрака — мене

и тебе плачеща!

МИРАНДА

О, грозна участ!

Не помня как съм плакала тогава,

но чувствам, че сега ще се разплача!

Очите ми се пълнят!

ПРОСПЕРО

Потърпи

и скоро ще узнаеш туй, което

ни предстои — без него моят разказ

би бил ненужен.

МИРАНДА

А защо не са ни

погубили веднага?

ПРОСПЕРО

С право питаш.

Повествованието ми поражда

такъв въпрос. Не дръзнаха, дете.

Народът ме обичаше тъй нежно,

че те се побояха да обагрят

ръцете си в кръвта ни, а покриха

с по-светли краски мрачното си дело:

със лодка те откараха ни, дъще,

на две-три левги 4 4 Левги — мярка за дължина, равна на 4 километра. от брега, където

ни чакаше гнил скелет от гемия

без мачти, без въжета, без платна,

напуснат и от плъховете даже;

на него ни оставиха да стенем

във отглас на ревящите вълни

и да въздишаме към ветровете

така, че те, въздишайки в ответ,

вредяха ни от обич!

МИРАНДА

Боже мой,

какво ли бреме съм била за вас!

ПРОСПЕРО

Ти беше херувимът, на когото

дължа живота си! Когато аз

талазите солях със пот и сълзи,

изтръгнати от трудностите, ти

усмихваше се, сякаш небесата

ти бяха влели крепкост, и таз твоя

усмивка ми подсилваше духа

сред мъките!

МИРАНДА

Как стигнахме до суша?

ПРОСПЕРО

По божа воля. Със вода, с храна

ни бе снабдил един човек, на име

Гонзало, благородник от Милано.

Той беше натоварен да ни прати

на вярна смърт, но даде ни все пак

обувки, дрехи, сечива, които

послужиха ни после. Пак от жалост,

понеже знаеше, че книголюб съм,

снабди ме той със няколко от моите

най-ценни томове, за мен по-скъпи

от княжеството ми.

МИРАНДА

Да можех нявга

да срещна този мъж!

ПРОСПЕРО

Сега аз ставам.

Ти стой си тъй и свършека изслушай

на морските ни мъки: тук, на този

безлюден остров стигнахме и тука

под грижите ми ти разви се, както

не може туй да стане с твоите равни,

които имат повече възможност

за празни развлечения и нямат