Уилям Шекспир - Бурята (Романс)

голямото и малкото светило,

които се редуват на небето.

Обикнах те и ти показах всичко,

което е на острова: кой извор

е със вода за пиене, кой — солен;

коя земя добра е, коя — бедна.

Проклет да съм, задето го направих!

Дано подвластните на Сикоракса

пъпчиви жаби, прилепи, мухи

полазят ви! Аз, който бях си крал,

сега съм поданик единствен ваш.

Във таз скала запряхте ме, а вие

се ширите на острова ми!

ПРОСПЕРО

Млък!

Недей да лъжеш, робе, непоемащ

от доброта, а само от камшик!

Човешки аз отнасях се към тебе

и те държах във своя дом, додето

не се опита ти да изнасилиш

детето ми!

КАЛИБАН

Охо! Охо! Охо!

Да бях успял! Но ти я отърва!

Аз щях да ти заселя този остров

със калибанчета!

МИРАНДА

Слуга отблъскващ,

в когото от доброто не остава

следа дори, а всичките злини

попиват се изцяло! Аз от милост

заех се да те уча да говориш

и всеки час по нещо влагах в теб.

Когато своите мисли, ти, дивако,

не осъзнаваше, а като звяр

ръмжеше и квичеше, имена

на твоите желания аз дадох,

та друг да ги разбира. Но макар че

научи нещо, злата ти природа

те правеше съжител невъзможен

за хората и затова скалата,

в която по заслуга въдворен си,

е меко наказание за теб!

КАЛИБАН

Научихте ме на човешка реч

и ползата от туй е, че умея

да хуля и кълна! Червена чума

дано ви тръшне двамата, загдето

езика си ми дадохте!

ПРОСПЕРО

Млък, урод!

Донес дърва и бързо се завръщай

за още работа!… Ще вдигаш рамо?

Ако не слушаш моите повели

или ги изпълняваш неохотно,

ще ти натъпча костите със болки,

ще те накарам да ревеш така, че

и зверовете хищни да потръпнат,

щом чуят те!

КАЛИБАН

Не, моля те, недей!…

Настрани.

Ще трябва да го слушам — тъй могъщи

са неговите чарове, че може

да подчини на себе си и бога

на мойта майка, Сетебос 10 10 Сетебос — име, взето от едно съвременно на Шекспир описание на пътешествие, в което тъй се нарича „големият дявол на патагонците“. !

ПРОСПЕРО

Върви!

Калибан излиза.

Влиза отново — невидим — Ариел , който, свирещ и пеещ, води след себе си Фердинанд .

ПЕСЕН

„Върху пясъците златни,

феи, елфи, бързо тук!

Със движения приятни

придружете всеки звук!

Дайте си сега ръка,

поклонете се така

и с целувката ви, ето,

стихва — гледайте — морето!

Колко свежа утринта е!

Нейде дворско куче лае…

Припев от разни страни:

Бау! Бау!

…и приплясва със крилата

петльо, вестник на зората!

Припев от разни страни:

Кукуригу!“

ФЕРДИНАНД

Къде се раждат тези дивни звуци?

Във въздуха? Изпод земята нейде?…

Замлъкна. Туй е музика навярно

във чест на някой бог от този остров.

Когато край брега смъртта оплаквах

на своя татко, краля, тя долитна

над морските вълни и уталожи

гнева във тях и мъката във мене

със чара си. Последвах я, или —

по-право — тя притегли ме дотука,

но в миг заглъхна… Не, започва пак!

ПЕСЕН

„Дванайсет лакти под водата

гробът на баща ти скрит е:

чист корал са му ребрата,

бисер бял са му очите —

стана тялото му клето

скъпоценност във морето!

Чуй, звънят му в нежен рой

нимфите за упокой!

Припев от разни страни:

Дин! Дан! Дин! Дан!“

ФЕРДИНАНД

Туй помен е за моя скъп удавник,

не проста песен! Явно, че не е

от земен произход. Сега я чувам

над себе си!

ПРОСПЕРО

Реснистите завески

от своите очи вдигни, Миранда,

и ми кажи: какво съзират те?

МИРАНДА

Какво е туй? Навярно дух! О, боже,

оглежда се! Повярвайте ми, татко,

той взел е хубав вид. Но дух е, зная!

ПРОСПЕРО

Не дъще. Той се храни, спи, усеща

тъй, както ние с теб. Крушенец той е

от кораба и въпреки че носи

печата на скръбта — която е

молец за хубостта, — ти имаш право

да казваш, че е хубав. Своите близки

загубил е във бедствието той

и търси ги.

МИРАНДА

Аз бих могла да кажа,

че той е бог, защото нищо земно

тъй хубаво не знам!

ПРОСПЕРО (настрани)

Напредва, както

сърцето ми го иска. Ариел,

след два дни си свободен!

ФЕРДИНАНД

Несъмнено,

това ще е богинята, която

услаждаха тез звуци!… О, кажи ми

дали си жителка на този остров,

какво да правя в него и — най-важно,

макар да го поставям най-накрая —

девица ли си ти, или не си,

о, чудо?

МИРАНДА

Чудо — не; ала девица —