Лусиъс Шепард - Огнена зона Емералд

— Къде остана жизнерадостната ти духовитост, мой човек? — попита задъхано Куин.

Матис продължи да мълчи, неподвижен и Куин се зачуди дали не е загубил съзнание. Светлината от ракетата бе угаснала, над тях се разстилаше само мекото сияние на нощното небе.

— Кучка! — ненадейно извика Матис. — Ти ме излъга, проклета да си!

— Млъквай — рече обидено Куин.

— Шибана кучка! — крещеше Матис. — Измами ме!

— Казах да млъкваш! — Куин натисна по-силно с ножа, но Матис продължаваше да се мята и да реве. — Млъквай! Престани! — Куин не искаше да го убива, но усещаше, че положението излиза извън неговия контрол.

— Ще те убия курво! — крещеше Матис. — Ще ти прережа гърлото, мръснице…

Завладя го гневна омраза. Куин стисна зъби и заби ножа в меката плът. Матис се задави от нахлулата в гърлото му кръв. Ръцете му задраскаха безпомощно в калта.

Куин се изправи, олюлявайки се. Не изпитваше никакъв възторг от победата. Той свали каската и пое с пълни гърди влажния въздух на джунглата. Изведнъж радиото изпращя и до него достигна глас:

— …ваш ли ме?

— Нямаме хора в Емералд — обади се друг глас. — Сигналната ракета може и да е клопка.

— Да, но компютърните данни са от наш тип екипировка. Ще огледам над езерото.

Вертолет, досети се Куин. Продължи да гледа с безумен поглед към каската с пропукания визьор, сякаш гласовете принадлежаха на някакви страшни каменни чудовища. После бавно вдигна шлема като не знаеше какво да каже.

Моля те, не…

Думите й прокънтяха в ушите му и той осъзна, че са достигнали до него с тихата песен на нощния вятър.

Отново пращене.

— …се махаме от тук!

И другият пилот:

— Чувате ли ме? Повтарям: чувате ли ме?

Ами ако Кралицата просто го е използвала за да се отърве от Матис? А после щеше да се отърве и от него.

Моля те, остани…

Куин си представи, че се връща у дома, сивите вечери, тъпото ежедневие, семейният живот с някоя фермерка, която непрестанно ще сравнява с Кралицата, алкохолът, отчаянието, докато накрая вземе среднощния експрес, който идва от дулото на пистолета. Но там поне всичко е истинско, докато тук…

Моля те…

Отново го завладяха нейните мисли, почувства ужасяваща тъга и самота.

— Майната му! — разнесе се гласът на пилота.

Пращенето в слушалките угасна и Куин бе обгърнат от нежния воал на нощта. Стоеше прикован, неподвижен. Стори му се, че отново чува нейния сладък глас да шепти: Моля те. В гърба му удари леден полъх. Почти машинално извади една ампула и я счупи. Вече не се чувстваше толкова самотен. Това бе неговия път, пътят за който е бил роден — пътят на смелите. Изправи се малко несигурно и заобиколи тъмната маса, която представляваше Матис. Нощта беше като вихър от тайнствени сенки и златиста светлина. В тревата дебнеха безмълвни мини и сигнални ракети.

Тя ще те води.

Така ли? Но нали тя измами Матис? Предаде го!

Отново го полъхна прохладния нощен вятър, който носеше със себе си дъхът на прекрасни утрини и страстни нощи, в опияняващото царство на нейните мисли. Тя го заобикаляше, беше навсякъде, по-ароматна от най-хубавия парфюм, по-солидна от почвата под краката му.

Само за миг отново го завладя съмнение.

— Боже, — рече той — моля те, не ме оставяй да полудея! Не искам да съм обикновен луд!

Моля те…

След това, потушавайки с всяка измината крачка бунта в сърцето си, той пое в мрака, към центъра на острова, към скалата, където го очакваше — с коленичил в краката й тигър и грееща в небето над нея тайнствена Луна — любов или съдба непозната.

© 1986 Лусиъс Шепард

© 1994 Юлиян Стойнов, превод от английски

Lucius Shepard

Fire Zone Emerald, 1986

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|ДА СЪОТВЕТСТВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО (ПРИКЛЮЧЕНСКА ФАНТАСТИКА)]]. 1994. Изд. Неохрон, Пловдив. SF Трилър, No.19.

Редактор, съставител: Красномир КРАЧУНОВ, Иво ХРИСТОВ.

Превод: [не е указан]. Формат: 115×165. Страници: 192. Цена: 18.00 лв.

Съдържание: [отново объркано съдържание на титулната страница]:

(въведение) — с.2;

[[448|И чудовищата тръгнаха]], Джон ДЖЕЙКС — с.3-53;

[[1319|Огнена зона Емералд]], Лусиъс ШЕПАРД [автора отпечатан грешно като „Емералд Лусиъс Шепард“] — с.54;

[[1472|Дяволска кола]], Роджър ЗЕЛАЗНИ — с.76;

[[972|Моцарт с огледални очила]], Брус СТЪРЛИНГ & Луис ШЕПАРД — с.93;

[[439|Да съответства на престъплението]], Джо ХОЛДЕМАН / пр.: Юлиян СТОЙНОВ — с.113;

[[314|Дневник на сто светлинни години]], Грег ЕГАН — с.174;