Лусиъс Шепард: Огнена зона Емералд

Когато привърши слънцето вече се бе заело с мъглата и докато се връщаше към вчерашната позиция ненадейно видя тигровата котка. Приклекнала на брега тя пиеше вода. Беше малко по-голяма от домашна, гърба й бе изящно нашарен с тъмни резки. Куин и друг път бе виждал подобни животни, но това тук се отличаваше с нещо неуловимо — сякаш очите му бяха врати към един друг, непознат за човека свят. Котката спря да пие, погледна към Куин, после яростно изръмжа и изчезна в шубрака.

В мига, в който изчезна, Куин беше завладян от тревожно колебание. Как така бе избрал именно острова за прикритие? Как бе успял веднага да намери най-доброто място за стрелба? И да предвиди атаката на Матис. Всичко това можеше да се обясни със здрав разум и добра подготовка… и все пак, не беше ли прекалено уверен в действията си? Може би тази увереност се дължеше на честата употреба на стимуланти, но не говореше ли Матис за това колко лесно се промъквала тя в мислите ти, за да ги насочи накъдето иска? Докато не се превърнеш в неин роб. Куин опипа мислите си, сякаш търсеше доказателство, че някой е бъркал там. Почувства паника, породена от безсилието на този опит и побърза да я заглуши с поредната ампула. Добре де. Да става каквото ще става.

През следващия половин час той претършува внимателно острова. Никъде не откри и следа от Кралицата, нито пък от котката. Но ако тя контролираше мислите му, нищо не й пречеше да го насочва винаги към този район, където я няма. Би могла да върви след него и да го манипулира от съвсем близко. Като кукла на конци. Той се обърна рязко, надявайки се да я изненада. Нищо. Бавно полюшващи се в мъглата храсти. Куин се изкикоти. Божичко, какъв идиот е! Само защото на острова има котка, съвсем не значи че Кралицата съществува. По-скоро котката е първопричина за фантазията на Матис!

В храстите нещо изшумоля.

Куин насочи автомата натам. Обра мекия спусък, но след миг се отпусна. Счуло му се е. Сигурно е от умората. Стига с тия глупости за разни тайнствени жени! Трябва час по-скоро да убие Матис и да се махне от това проклето място. И ако Кралицата е истинска, тогава само ще спечели уважението й. Той счупи още една ампула и посрещна с радостен смях заливащата го вълна на възторга. О, не беше ли чудесно! Рамо до рамо с тези прекрасни постижения на химията и Невидимата, ловът на Матис ще е като преследване на мишки! От мощния удар на хормоните мислите му се оцветиха и той се видя като бъдещ величествен господар на джунглата.

Облегнат на едно дърво Куин грижливо почисти горната цев, която стреляше с куршуми 22 калибър. Автоматичен откос от тази цев можеше да пререже човек на две, но Куин искаше да пести амуниции и затова превключи на единична стрелба. Когато слънцето се издигна над дърветата той повика Матис по радиото. Известно време никой не отговаряше, най-сетне се чу дрезгавия глас на Матис:

— Къде, по дяволите, си се скрил, войнико?

— На острова — следващите думи се постара да обагри в безгрижно веселие: — Хей, знаеш ли, че се оказа прав за Кралицата?

— Какво искаш да кажеш?

— Красива е! Най-красивата жена, която съм виждал!

— Видял си я? — гласът на Матис звучеше тревожно. — Лъжеш!

— Има черна лъскава кожа и дълга до бедрата коса. Очите й блестят, сякаш са бисери! А гърдите й, човече! Не са големи, но ако ги видиш само как се полюшват — той издаде протяжен стон — направо ще изгориш!

— Глупости! — в гласът се долови истерия.

— Ами-и — рече Куин. — Истина е. Знаеш ли, Кралицата е доста самотна. Мислела е да се задоволи с някой от вас, но сега, когато на острова има истински мъж…

Шубраците до него бяха обсипани от куршуми.

— Неточен мерник — каза Куин. Огънят продължи, няколко куршума се забиха в стъблото на дървото. — Я ми кажи нещо, Матис — той с мъка подтисна своя кикот. — От колко време не си чукал? — откъм брега започна яростна канонада. Най-сетне забеляза пламък и веднага отвърна на огъня.

— Мръсна гадина! — изпищя в слушалките Матис.

— Да не съм оцелил някого? — ухили се Куин. — Какво става бе, човек? Светлината ли зърна?

От брега отвърнаха с ураганна стрелба. Наоколо свиреха куршуми, които косяха гъстите храсти. Куин усети че го завладява гняв, сигурно беше от стимулантите. Не отвърна на огъня, не искаше да се издава. После му дойде наум нова идея и той се провикна:

— Ей, внимавайте! Ще уцелите Кралицата!

Стрелбата внезапно спря.

— Куин Едуард! — повика го Матис. Куин мълчеше и чакаше.

— Куин Едуард!