Лусиъс Шепард: Огнена зона Емералд

— И какво стана с лейтенанта? — попита Куин.

— Нали знаеш как е с лейтенантите, момче. Понякога работата с тях просто не върви.

Куин строши една от ампулите под носа си и пое дълбоко въздух. Вълната на псевдо-ендорфините го блъсна. Стимулантът имаше за цел да повиши физическите и психически способности до героично ниво за период от около тридесет минути. Куин се стремеше да избягва твърде честата им употреба заради тежките странични ефекти. На кутията с едри букви беше изписано предупреждение да не се злоупотребява — но Матис, ако се съди по налудничавите му изказвания не му бе обърнал внимание. Не един и двама от колегите на Куин бяха изкукали от прекалената употреба на стимуланти.

— Естествено — наруши отново тишината Матис. — въпросът не е само в светлината. Не бива да забравяме Кралицата. Тя върви заедно със светлината.

— Кралицата? — Куин почувства как се изострят всичките му сетива. Виждаше ясно разпънатите високо по дърветата паяжини, главата му се изпълни с хиляди нови звуци. Изведнъж забеляза зеленото пластично дуло на автомата да стърчи от близкия храст. Изправи се и накуцвайки болезнено се затътри към него. И двете цеви бяха запушени с пръст.

— Спомняш ли си за ония шибани кубински експерименти — дето правеха компютърни кръстоски на животни и човешки личности? Кръстосани имплантати, разбираш ли? Използваха ги за шпиони.

— Това са глупости! — възрази Куин и се приближи към водата.

— Не са глупости. Кралицата е една такава кръстоска — свързана е с тигрова котка. Индианците тук ги наричат тигрило. Нея не сме я виждали, но сме виждали котката. Веднъж дори успяхме да се включим към Кралицата, но тя веднага се зае да ни рови в мозъците. Така ти подработва мислите, че докато се усетиш и си свършил. Върти те на пръст.

— Щом е толкова могъща — прекъсна го Куин — тогава защо се крие, а не се покаже?

— Тя не се крие. Трябва да й докажем, че сме достойни за нея. Да пазим чиста джунглата от всякакви нашественици. И тогава ще дойде при нас.

— Нашественици? Като моя патрул, а? Затова ли ги избихте?

— Ауууу! — извика Матис. — Нищо не може да се скрие от теб, момче. Така ли е, Куин Едуард?

Куин се изкикоти със силата на двете счупени ампули.

— Ами да — отвърна той, като имитираше налудничавото произношение на Матис. — Не си мисли, че ще можеш.

— Твоите приятелчета хич не ги биваше за войници — отряза го Матис. — Таман вече ни привършваха ампулите — той внезапно смени темата. — Абе, човече, ама тия новите защитни костюми си ги бива, а? По мое време нямаше такива работи… компютри и прочие глупости. Я кажи, как стреляте с тия пущини?

— Прицелваш се и стреляш — Куин вече бе нагазил до пояс във водата и бавно крачеше към острова.

— Не се бъзикай със стария — отвърна Матис. — Пробвал съм ги тия.

— Като си такъв умник защо питаш?

— Момче, нещо не си много възпитан. Но предполагам, че Кралицата ще те оправи.

— Ха! Невидимата жена!

— Съвсем скоро ще я зърнеш, приятелче. Още малко и ще дойде при мен.

— При теб? — Куин се изкикоти. — Абе ти да не си кралят?

— Може и да съм — гласът на Матис стана заплашителен. — Не съм такъв селяндур, за какъвто ме мислиш. От две години обикалям по тия места. Даже и мухите ме питат преди да серат! Така че може и да съм господарят на джунглата!

Куин сдъвка подигравателния си отговор. Трябва внимателно да изучи този човек, щом е бил в патрул, сигурно са най-малко петнадесет души.

— Много хора ли загуби? — запита предпазливо той.

— А теб какво те интересува? Да не си намислил нещо? Виж какво, Куин. Твоите приятелчета със смешните си пушчици нищо не можаха да ми направят. Един по един ги изтрепах. Няма кой да ти помогне. Дори да ни избиеш всичките, няма да можеш да се справиш с Кралицата. Това че живее на острова не значи, че не се интересува какво става на брега. Може и да не вярваш, човече, но сигурен съм че вече те е надушила.

— Какъв остров? — дърветата пред него внезапно придобиха призрачни очертания.

— Ами един малък остров насред езерото. Ако си вдигнеш главата ще го видиш.

— Не мога да си мърдам главата — отвърна уморено Куин. — Вратът ми се е схванал.

— Послушай съвета ми, момче. Оправиш ли се — бягай надалече. Кралицата хич не обича да й се мотаят в територията.

Като стигна до острова Куин се огледа за подходяща позиция, от която да може да наблюдава брега. Ако Матис наистина е такъв специалист по оцеляване в джунглата, за какъвто се представя, няма да се затрудни да го проследи. Не се знаеше доколко е вярна тази история за Кралицата, но Куин реши че не си заслужава да рискува. Той отдели няколко скъпоценни минути и успя да почисти долната цев, която стреляше с миниатюрни гранати.