Лусиъс Шепард: Огнена зона Емералд

Божичко!

Куин рязко се изправи. Божичко, мили Боже! Ама той наистина полудява! Проснал се е тук и си представя разни фантазии като мечтаещо за кинозвезда пубертетче. По-добре да се надига преди Матис да е предприел нещо.

Привечерният вятър размърда листата. Куин вдигна визьора. Беше задушно, миришеше на дъжд. Протегна ръка към поредната ампула. Стимулантът прогони мрачните мисли, които сякаш се блъскаха в главата му. Обхвана го увереност, почувства сила. Усмихна се, като се сети за предстоящия двубой и размърда нетърпеливо мускули. Погледът му се плъзна по зеленината наоколо, спомни си една стара поема: „… зелена плът, коси зелени, очи прохладно сиви…“ Дали така изглежда Кралицата? Ако е истинска? Превърната от Огнената зона Емералд в поетично и красиво създание. Имаше чувството, че всички те са персонажи от някоя древна драма, родени от сблъсъка между любовта и войната, затворени зад стените на неимоверен по размери изумруд, чиято истинска същност е видима само за онези, които съумяват да прозрат отвъд привидния хаос от клони и листа, който изпълва гората. Куин млясна и си представи Матис убит, а той коронясан за цар на джунглата с корона от папрат и лиани.

Когато се стъмни, Матис се обади отново. Разказваше разни глупави вицове, но по задоволството, което се долавяше в гласа му Куин заключи, че е достигнал острова. Изминаха още двадесет минути, през които двамата си играеха на криеница из потъналия в мрак остров. После ненадейно откъм южния край избухна ярка светлина, последвана от болезнен вик. Куин се усмихна. Викът беше доста смешна и неумела имитация. Той измъкна една осветителна ракета от джоба. Знаеше, че Матис няма да чака дълго.

— Ти си бил много предпазлив, Куин Едуард — обади се Матис. Куин не отговори. Използва момента да счупи две ампули.

— Е, няма да ти е за дълго.

Куин продължаваше да мълчи. След известно време в гласа на Матис започна да се долавя напрежение и Куин не бе никак изненадан когато — приблизително след около пет минути — недалеч от него се разнесоха изстрели от АР-18. Явно Матис бе започнал да стреля безогледно. Той бавно вдигна автомата… и изведнъж го споходи видение за Кралицата.

Лежеше превита от болка. Беше я ранил Матис.

В представите си Куин я видя като женска фигура подпряна на едно дърво и притиснала с ръце ранения си крак. Раната не беше сериозна, но Куин усещаше, че Кралицата иска двубоят да свърши час по-скоро. В мислите му изплуваха разпокъсани спомени, за които би могъл да се закълне, че са нейни, мярна му се прогнила барака с наклонен покрив, разходка край брега сред красиви орхидеи, въздух напоен с тежък аромат и множество насекоми. Куин усещаше някакъв интимен резонанс с тези мисли, знаеше, че именно там, в това тайнствено екзотично кътче Кралицата намира отдих.

Объркан, уплашен за нея и донякъде разтревожен, че е преминал границата на здравия разсъдък Куин възпламени ракетата и я запрати към малката полянка. Над острова се издигна огнен чадър. Куин вдигна оръжието и… там, на другия край на малкия остров той зърна мъж, облечен в защитен комбинезон! Преди още мъжът да успее да помръдне Куин го прониза с поток от трасиращи куршуми. После се понесе напред, завладян от възторга на победата. Но само след миг нещо в сцената го накара да спре. По време на стрелбата човекът бе останал неподвижен, не бе направил никакъв опит да се скрие. И автоматът му — беше същия като на Куин, а не АР-18! Значи е застрелял чучело, или труп!

Няколко куршума се забиха в гърба му, но костюмът издържа и той падна без да го засегнат. Беше замаян от удара. Тъкмо се надигаше, когато от мрака изскочи едрата фигура на Матис и стовари приклад върху визьора му! Фибропластичната материя издържа, макар че се пропука като паяжина, но докато се окопити от удара, Матис го беше яхнал през гърдите.

— Как ти харесва това? — задъхано извика мъжът.

Той мигом замахна с ръка, в която блесна нож и го заби в шията на Куин. Защитният костюм се втвърди на мястото на удара и ножът се плъзна. Куин се изви на една страна, но Матис отново го притисна и започна да удря с дръжката на ножа по напукания визьор. В очите на Куин попаднаха парченца пластмаса, визьорът хлътна и очевидно нямаше да издържи още много. С отчаян напън Куин успя да отблъсне Матис настрани и двамата се вкопчиха яростно. Без да се пускат, те се изправиха на колене, после на крака. Шлемовете им се сблъскаха. От удара радиото на Куин изпращя и този звук сякаш превключи възприятията му на нова вълна — стори му се, че са два черни исполина, със сърца от завихрени галактики и ръце от звездни мъглявини, вкопчени в битка за всичко женско на света. Това видение одесетори силата му. Той дръпна рязко Матис, двамата прелетяха през няколко шубрака и се опряха в някакво дърво, където застинаха за миг. Пот шуртеше от челото на Куин, ръцете му трепереха. Матис го блъсна във визьора с шлема си, мъчейки се да довърши това, което бе започнал с дръжката на ножа. Куин рязко изви глава и после заби рамо в стомаха на своя противник. Матис се преви на две, Куин нанесе още един удар и после го завъртя. Матис се просна по корем, Куин се стовари върху му, затършува и измъкна назъбения нож от колана. После опипа с ръка, намери съчленението между защитния костюм и каската и пъхна ножа, колкото да прониже кожата. Матис замря. Мълчеше.