Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

— Лари! — изпищя тя.

Той моментално се появи до нея. Сграбчи я за ръката и я издърпа назад, показвайки й пътя през камъните, докато отново се появи пътеката.

Сърцето на Катерин биеше лудо. „Трябва да съм полудяла — мислеше си тя. — Прекалено стара съм, за да ходя по чукарите.“ Беше замаяна от височината и напрежението, виеше й се свят. Обърна се към Лари и над него съзря върха на планината. Бяха пристигнали.

Катерин лежеше на земята и възвръщаше силите си. Чувстваше хладния ветрец, който рошеше косата й. Ужасът бе преминал. Вече нямаше от какво да се страхува. Лари беше казал, че слизането е лесно. Той седна до нея.

— По-добре ли се чувстваш?

— Да — кимна тя.

Сърцето й биеше спокойно, тя отново започна да диша нормално. Пое си дълбоко дъх и му се усмихна.

— Трудното мина, нали? — попита го.

Лари дълго я гледа и промълви:

— Да, мина, Кати.

Катерин се изправи на лакът. На малкото плато беше скована дъсчена площадка, оградена със стари перила. От нея се разкриваше величествена гледка към главозамайващата панорама долу. Няколко крачки по-нататък Катерин видя пътеката, слизаща от другата страна на планината.

— О, Лари, наистина е красиво — промълви тя. — Чувствам се като Магелан.

Усмихна му се, но той гледаше на другата страна и Катерин разбра, че не я чува. Изглеждаше угрижен, напрегнат, сякаш нещо го тревожеше. Тя погледна нагоре и викна:

— Виж!

Към тях се носеше пухкав бял облак, пришпорван от режещия планински вятър.

— Идва насам. Никога досега не съм била в облаците. Сигурно е като в рая.

Лари наблюдаваше как Катерин се изправя и се насочва към разнебитената дървена площадка на ръба на скалата. Облегна се замислен на лакти и загледа как облакът се приближава към Катерин. Вече беше почти до нея, започна да я обгръща.

— Ще застана в него и ще го оставя да мине през мен! — извика тя.

След миг изчезна във въртящите се сиви валма.

Лари се изправи тихо. За момент остана съвсем неподвижен, после тръгна крадешком към нея. След секунди потъна в мъглата. Спря, не беше сигурен къде е Катерин. Сетне чу гласа й пред себе си.

— О, Лари, прекрасно е! Ела при мен.

Той бавно започна да се придвижва напред, воден от звука на гласа й, който бе приглушен от мъглата.

— Като нежен дъжд е — викаше тя. — Усещаш ли?

Сега гласът й беше по-близо, само на хвърлей от него.

Той пристъпи, търсейки я пипнешком с протегнати ръце.

— Лари! Къде си?

Вече можеше да различи фигурата й, подобна на призрак в мъглата, точно на ръба на скалата. Протегна ръце към нея и в този миг облакът отмина. Катерин се обърна и двамата се озоваха лице в лице едва на метър един от друг.

Изненадана, тя отстъпи назад, десният й крак беше на самия ръб на пропастта.

— Ох, стресна ме! — възкликна Катерин.

Усмихнат Лари направи още една крачка, посегна с две ръце към нея и в този миг силен глас изрече.

— За Бога, в Денвър имаме по-високи планини!

Извърна се смразен, бе пребледнял като платно. По пътеката от другата страна на планината се появиха група туристи с гръцки водач. Гъркът спря, щом видя Катерин и Лари, и изненадано рече:

— Добър ден! Сигурно сте се изкачили по източния склон.

— Да — напрегнато отвърна Лари.

Водачът поклати глава.

— Те са луди. Трябваше да ви предупредят, че тази пътека е опасна. По другия склон е много по-лесно.

— Ще го запомня за следващия път — каза прегракнало Лари.

Възбудата му бе изчезнала, сякаш бяха изключили захранването му.

— Да се махаме оттук! — рече той.

— Но нали току-що дойдохме. Случило ли се е нещо?

— Не — отсече той. — Просто не обичам тълпите.

Тръгнаха обратно по лекия път и Лари не проговори през цялото време. Сякаш бе обзет от смразяваща ярост. Катерин не разбираше защо. Бе убедена, че не е казала и направила нищо, с което да го обиди. Когато дойдоха другите туристи, държането му рязко се промени. Внезапно на Катерин й хрумна, че се досеща за причината за лошото му настроение, и се засмя. Сигурно е искал да я люби в облака! Затова беше тръгнал към нея с протегнати ръце. Но туристите му провалиха плановете. Тя почти се разсмя от радост. Гледаше Лари, който вървеше надолу по пътеката пред нея, и я обземаше топлота. Обеща си, че ще го възнагради, когато се приберат в хотела.

Но щом се върнаха в бунгалото и Катерин го прегърна и целуна, Лари й каза, че е уморен.

В три часа през нощта тя лежеше в леглото, прекалено развълнувана, за да заспи. Денят беше дълъг и страшен. Катерин мислеше за планинската пътека, за паянтовия мост, за катеренето по скалите. Най-после заспа.