Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

Двамата вечеряха на терасата.

— Нима не виждаш? Тя не заслужава да живее — каза Ноел. — Не те пуска, за да ти отмъсти. Иска да съсипе живота, нашия живот, любими.

Лежаха в леглото и пушеха, светещите огънчета на цигарите мигаха, отразени в огледалата на тавана.

— Ще й направиш услуга. Тя вече се опита да се самоубие. Иска да умре.

— Не съм в състояние да го направя, Ноел.

— Не си ли?

Тя започна да го гали по голия крак, нежно продължи нагоре към корема, като правеше малки кръгове с върховете на ноктите си.

— Аз ще ти помогна.

Лари отвори уста, за да възрази, ала Ноел го сграбчи с двете ръце и започна да го гали — едната леко и бавно, с другата — бързо и с натиск. Лари простена, посегна към нея и спря да мисли за Катерин.

По някое време през нощта се събуди, облян в студена пот. Беше му се присънило, че Ноел е избягала и го е изоставила. Тя лежеше до него в леглото. Лари я взе в обятията си и силно я притисна. До сутринта лежа буден, мислеше си какво ще стане с него, ако я загуби. Не съзнаваше, че е взел решение, но докато Ноел приготвяше закуската, внезапно рече:

— Ами ако ни хванат?

— Стига да действаме умно, няма да ни хванат.

И да беше доволна от капитулацията му, Ноел не го показа.

— Всеки клюкар в Атина знае, че двамата с Катерин не се разбираме — поде мрачно Лари. — Ако й се случи нещо, полицията ще ме заподозре.

— Разбира се — спокойно се съгласи Ноел. — Затова всичко ще бъде обмислено много внимателно.

Тя пренесе закуската, седна и започна да яде. Лари бутна чинията настрана, без да опита храната.

— Не ти ли е вкусно? — загрижено го попита Ноел.

Той я гледаше втренчено и се питаше що за човек е, щом й е вкусно, докато обмисля убийството на друга жена.

По-късно, докато караха платноходката, продължиха да го обсъждат и колкото повече говореха, толкова по-реална ставаше случайно хрумналата идея, въплътена чрез думите във факт.

— Трябва да прилича на нещастен случай — каза Ноел, — за да няма полицейско разследване. Атинските полицаи са много умни.

— Ами ако все пак направят разследване?

— Няма. Нещастието няма да стане тук.

— А къде?

— В Янина.

Тя се наведе и продължи да говори. Лари я слушаше как доразвива плана си, как отговаря на всяко негово възражение и импровизира блестящо. Когато най-после свърши, той трябваше да признае, че планът е безупречен. Можеха наистина да успеят.

Пол Метаксас беше неспокоен. Обикновено веселото му лице сега беше измъчено и напрегнато, ъгълчето на устата му нервно потрепваше. Нямаше насрочена среща с Константин Демирис, а при такова величие човек не се намъква току-така, но Метаксас каза на иконома, че въпросът е спешен, и ето че сега стоеше в огромния хол на вилата, зяпнал в Демирис.

— Извинявайте… че ви безпокоя, мистър Демирис.

Метаксас скришно изтри потните си длани в униформения панталон.

— Да не се е случило нещо с някой от самолетите?

— О, не. Аз… такова… въпросът е личен.

Демирис го гледаше равнодушно. Беше му правило никога да не се занимава с личните истории на своите служители. С това се занимаваха секретарите му. Чакаше Метаксас да продължи.

Пол Метаксас ставаше все по-нервен. Беше прекарал много безсънни нощи, преди да стигне до решението, довело го тук. Това, което правеше, му беше чуждо и противно, но той беше много предан най-вече на Константин Демирис.

— Става дума за мис Паж — рече той най-после.

За миг настъпи тишина.

— Влезте — каза Демирис.

Отведе летеца в облицованата с ламперия библиотека и затвори вратата. Взе плоска египетска цигара от платинената кутия и я запали. После погледна в плувналия в пот Метаксас и разсеяно попита:

— Какво за мис Паж?

Метаксас преглътна, чудейки се дали не е сбъркал. Ако беше разбрал правилно ситуацията, информацията му би трябвало да бъде оценена, но ако беше сбъркал…

Проклинаше се, че е избързал да дойде тук, но вече нямаше друг избор, освен да кара без заобикалки.

— Става дума за нея и Лари Дъглас.

Наблюдаваше лицето на Демирис, опитваше се да разчете израза му, но не видя и следа от интерес. Господи! Метаксас направи усилие да продължи.

— Те… живеят заедно в една вила в Рафина.

Демирис тръсна пепелта от цигарата в златен куполовиден пепелник. Метаксас усещаше, че ще го отпрати, че е направил ужасен гаф и това ще му струва работата. Трябваше да убеди Демирис, че казва истината. Думите му потекоха като порой.

— Сестра ми е икономка в една от вилите там. Много често ги виждала двамата на плажа. Познала мис Паж от снимките във вестниците, но не обърнала особено внимание. Преди няколко дни дойде на летището да вечеря с мен и аз я запознах с Лари Дъглас. Тогава тя ми каза, че това е мъжът, с когото живее мис Паж.