Сидни Шелдън - Пясъците на времето

Войниците бяха отминали. Рикардо Меладо знаеше все пак, че е привлекателен за жените. Доста от тях му го бяха казвали. Беше със светла кожа, висок, добре сложен, с аристократичен нос, интелигентно лице и идеални зъби. Произхождаше от една от най-известните баски фамилии. Баща му беше банкер на север в страната на баските. Бе се погрижил да даде на Рикардо добро образование. Рикардо бе следвал в университета в Саламанка. Баща му планираше синът му да вземе участие в семейния бизнес.

Когато се върна от колежа у дома, Рикардо послушно започна да работи в банката, но много скоро се ангажира с проблемите на своя народ. Посещаваше събрания, срещи и протестни акции срещу правителството и скоро стана един от водачите на ETA. Баща му, след като научи за неговата дейност, го повика в огромния си, облицован с дърво кабинет, и му изнесе лекция.

— Аз също съм баск, Рикардо, но съм и бизнесмен. Ние не можем да рушим нашето собствено гнездо, като насърчаваме революция в страната, в която си изкарваме прехраната.

— Никой от нас не се опитва да свали правителството, татко. Всичко, което искаме, е свобода. Потискането на баските и каталонците е непоносимо.

Меладо старши се облегна назад в креслото си, наблюдавайки сина си.

— Моят добър приятел, кметът, вчера ми даде някои съвети. Смята, че ще бъде в твоя полза, ако повече не посещаваш събрания. Би било по-добре, ако изразходваш своята енергия в банковия бизнес.

— Татко…

— Послушай ме, Рикардо. Когато бях млад, кръвта ми също беше гореща. Но има и други начини да бъде охладена. Сгоден си за чудесно момиче. Надявам се, че ще имате много деца. — Той посочи с ръка към заобикалящата ги обстановка. — И ти имаш много, което да очакваш от своето бъдеще.

— Но не виждаш ли, че…?

— Виждам по-ясно от теб, синко. Бъдещият ти тъст също се притеснява от твоята дейност. Не бих искала да се случи нещо, което да провали сватбата. Ясно ли говоря?

— Да, татко.

Следващата събота Рикардо Меладо бе арестуван, докато ръководеше баско събрание в една зала в Барселона. Той отказа баща му да го освободи под гаранция освен ако не освободи и другите демонстранти, които бяха арестувани. Баща му отказа. Кариерата на Рикардо бе приключила, както и неговият годеж. Това бе станало преди пет години. Пет години, изпълнени с опасности и преследвания. Пет години на вълнуваща борба за каузата, в която страстно вярваше. Сега той бягаше от полицията, придружавайки една умствено изостанала и няма монахиня по пътищата на Испания.

— Ще тръгнем натам — каза той на сестра Грасиела.

Внимаваше да не докосне ръката й. От главната улица свиха по Кале де Сан Валентин. На ъгъла имаше магазин за музикални инструменти. Рикардо каза:

— Имам една идея. Почакайте тук, сестро. Връщам се веднага.

Влезе в магазина и се приближи до младия продавач зад тезгяха.

— Добър ден. Какво желаете, моля?

— Да. Бих искал да купя две китари.

Продавачът се усмихна.

— Имате късмет. Току-що получихме „Рамирес“. Те са най-добрите.

— Може би нещо не с толкова високо качество. Приятелят ми и аз сме само аматьори.

— Както желаете, сеньор. Какво ще кажете за тези? — Продавачът се приближи до един отдел на магазина, където бяха изложени десетина китари. — Мога да ви предложа две „Конос“ по пет хиляди песети.

— Мисля, че не. — Рикардо избра две евтини китари. — Тези ще свършат добра работа — каза той.

След малко Рикардо излезе на улицата, носейки двете китари. Почти се беше надявал сестра Грасиела да си е тръгнала, но тя стоеше, чакайки търпеливо.

Рикардо хвана презрамката на една от китарите и й подаде инструмента.

— Ето, сестро. Сложете я през рамо.

Тя го изгледа учудена.

— Не е необходимо да свирите — каза търпеливо Рикардо. — Само за създаване на впечатление е.

Той поднесе китарата към нея и тя я взе с нежелание. Двамата тръгнаха по криволичещите улици на Сеговия под огромния виадукт, построен от римляните преди векове.

Рикардо реши да опита отново.

— Виждате ли този виадукт, сестро? Между камъните няма никакъв цимент. Според легендата той е бил построен от дявола преди две хиляди години, камък върху камък, свързани само с дяволската магия.

Той я погледна, очаквайки някаква реакция. Нищо.

„Да върви по дяволите — помисли Рикардо Меладо. — Отказвам се.“

Членовете на Гуардиа Сивил бяха навсякъде и винаги когато минаваха покрай тях, Рикардо се преструваше, че е увлечен в разговор с Грасиела, стараейки се да избягва телесен контакт с нея. Броят на полицаите и войниците изглеждаше, че нараства, но Рикардо се чувстваше относително спокоен. Те би трябвало да търсят монахиня в одежди и група хора на Хайме Миро, но нямаха основание да подозират двама млади туристи с китари.