Сидни Шелдън - Пясъците на времето

„Прости ми — прошепна тя. — Аз съгреших. Живях в омраза. Помогни ми. Моля те, помогни ми.“

Когато погледна нагоре, видя, че отец Берендо е до нея. След като тя свърши, той я заведе в канцеларията си.

— Не зная какво да сторя, отче. Не вярвам вече в нищо. Загубила съм вяра. — Гласът й бе пълен с отчаяние.

— Вярвала ли си, когато беше малко момиче?

— Да. Много.

— Тогава ти все още я имаш, мое дете. Вярата е истинска и постоянна. Всичко друго е това, което е преходно.

Разговаряха така с часове.

Когато Тереза се върна в хотела късно след обяд, баща й каза:

— Трябва да се връщам в Ез. Готова ли си да тръгваме?

— Не, татко. Нека остана тук още за известно време.

Той с поколеба.

— Добре ли се чувстваш?

— Да, татко. Обещавам.

След това Тереза и отец Берендо се виждаха всеки ден. Свещеникът бе възхитен от нея. В нея той виждаше не дебела, непривлекателна жена, а един красив нещастен дух. Разговаряха за Бог, за сътворението, за смисъла на живота и постепенно, почти с нежелание, Тереза започна отново да изпитва спокойствие. Нещо, което отец Берендо каза един ден, предизвика в нея дълбок отзвук.

— Мое дете, ако не вярваш в този свят, тогава повярвай в отвъдния свят. Вярвай в света, където Исус очаква да те приеме.

За първи път от деня, който трябваше да бъде ден на нейната сватба, Тереза започна отново да изпитва покой. Както и преди, църквата бе станала нейният свят. Но трябваше да помисли за бъдещето си.

— Няма къде да отида.

— Би могла да се върнеш вкъщи.

— Не. Никога не бих могла да се върна там. Никога не бих могла отново да видя Раул. Не зная какво да сторя. Искам да се скрия, а няма къде.

Отец Берендо замълча за дълго време. Накрая проговори:

— Би могла да останеш тук.

Тя се огледа наоколо изненадано.

— Тук?

— Цистерцианският манастир е наблизо. — Той с наклони към нея. — Да ти разкажа за него. Това е затворен свят, в който всеки е посветен на Бога. Това е място на покой и ведрина.

Сърцето на Тереза започна да олеква.

— Изглежда чудесно.

— Трябва да те предупредя. Това е един от най-строгите ордени в света. Приетите там дават обет за целомъдрие, тишина и послушание. Който влиза там, не напуска никога.

Думите му я развълнуваха.

— Никога няма да пожелая да напусна. Това е, което съм търсила, отче. Презирам света, в който живея.

Но отец Берендо все още се колебаеше. Той знаеше, че Тереза я очаква съществуване, различно от всичко, което познаваше дотогава.

— Не може да има връщане на зад.

— Аз няма да се върна.

Рано на следващия ден отец Берендо заведе Тереза в манастира, за да се срещне с преподобната майка Бетина. Остави ги да разговарят.

В момента, в който Тереза влезе в манастира, тя разбра.

„Най-после — помисли тя екзалтирано. — Най-после.“ Веднага след срещата тя побърза да се обади на майка си и баща си.

— Толкова се притеснявах — каза майка й. — Кога си идваш у дома?

— Аз съм у дома.

Епископът на Авила осъществи ритуала.

„Създателю, Господи, прати благословията си за твоята слугиня, за да бъде тя подкрепена с небесна добродетел, за да запази тя пълната си вяра и непоколебима вярност.“

Тереза отговори:

„Презрях царството на този свят и всяка светска суета заради любовта на нашия Бог, Исус Христос.“ Епископът я прекръсти.

„De largitatis tuae fonte defluxit ut cum honorem nuptiarum nulla interdicta minuissent ac super sanctum conjugium nuptialis benedicto permaneret existèrent cinubium, concupiscerent sacramentum, nec imitarentur quod nuptiis agitur, sed diligerent quod nuptiis praenotatur. Amenn. 19 19 Твоята щедрост се стича от извора над това достойно бракосъчетание, никой не може да наложи забрана над този свят брачен съюз, благословен и траен законен брак, силно желан облог, неподражаем, понеже е съзнателно бракосъчетание, добросъвестно бракосъчетание, отбелязано по-горе. — Б.пр. “

„Амин.“

„Приобщавам те към Исус Христос, сина на Върховния отец. Затова получи печата на Светия Дух, така че да бъдеш наречена божия невяста и ако му служиш вярно, да бъде благословена навеки. — Епископът стана. — Господи, всемогъщи Отче, Създателя на небето и земята, който си благословил да удостоиш с женитба, подобна на тази на благословената Мария, майка на Исус Христос — ad beatae Mariae, matris Domini nostri, Jesu Christi, consortium… 20 20 Към блажената Мария, майка на нашия Бог, общност… — Б.пр. “

„Осветявам те в присъствието на Бога и неговите ангели, за да можеш да постоянстваш, недокосната и неосквернена, в своята цел, любов, целомъдрие, да проявяваш търпение, което да ти донесе короната на неговото благословение. Бог да ти донесе сила, когато се огъваш, да облекчи и направлява ума ти с благочестие и да те води в действията ти. Амин.“