Сидни Шелдън - Пясъците на времето

Хайме погледна бързо към плажа, търсейки път за бягство. Други десетина войници идваха от тази посока. Нямаше никакъв изход. Трябваше да се бият. Хайме инстинктивно посегна към пистолета си.

Полковник Акока извика:

— Дори не помисляйте за това, Миро, или ще застреляме всички ви, където стоите.

Мисълта на Хайме работеше трескаво, търсейки изход. Откъде бе разбрал Акока къде да го търси? Хайме се обърна и видя Ампаро на входа. На лицето й бе изписана безкрайна скръб.

Феликс каза:

— По дяволите! Мислех, че ти…

— Дадох й хапчета за сън. Те щяха да я държат в безсъзнание, докато пресечем границата.

— Кучка!

Полковник Акока се приближи до Хайме.

— Свърши се. — Обърна се към един от хората си. — Обезоръжете ги.

Феликс и Рикардо гледаха към Хайме, очаквайки указания, готови да го последват. Хайме поклати глава. Неохотно подаде пистолета си и Феликс и Рикардо направиха същото.

— Какво ще правите с нас? — попита Хайме.

Няколко минувачи се спряха да наблюдават какво става.

Полковник Акока отговори рязко:

— Ще закарам вас и вашата банда убийци в Мадрид. Ще ви осъдим справедливо с военен съд и след това ще ви обесим. Ако можех, бих ви обесил тук сега.

— Пуснете сестрите — каза Хайме. — Те нямаха нищо общо с нас.

— Те са съучастници. Виновни са толкова, колкото и вие.

Полковник Акока се обърна и даде сигнал. Войниците направиха знак на растящата тълпа от зрители да се отстранят, за да пропуснат три военни камиона.

— Вие и вашите помощници ще пътувате в средния камион — обясни полковникът на Хайме. — Хората ми ще бъдат пред вас и зад вас. Ако някой от вас предприеме едно погрешно действие, те имат заповед да убият всички ви. Разбирате ли?

Хайме кимна.

Полковник Акока се изплю в лицето на Хайме.

— Добре. В камиона!

От нарасналата тълпа се чу сърдито мърморене.

Ампаро наблюдаваше безучастно от входа как Хайме, Меган, Грасиела, Рикардо и Феликс се качват в камиона, заобиколени от войници с автомати.

Полковник Состело се приближи до шофьора на първия камион.

— Ще пътуваме директно за Мадрид. Никакви спирки по пътя.

— Да, полковник.

До този момент много хора се бяха събрали в двата края на улицата, наблюдавайки какво става. Полковник Акока понечи да се качи в първия камион. Той извика на тези пред камиона:

— Освободете пътя.

От страничните улици почнаха да прииждат още хора.

— Разпръсквайте се — заповяда Акока. — Освободете пътя.

А те продължаваха да идват, мъже с широките баски барети. Сякаш се отзоваваха на някакъв невидим сигнал.

„Хайме Миро е в опасност.“

Идваха от магазини и къщи. Домакини оставяха работата си и излизаха на улицата. Собственици на магазини, които се канеха да почват работа, чуха новината и бързаха към хотела. Идваха нови и нови. Художници, водопроводчици, лекари, механици, продавачи и ученици, много от които носеха пистолети и пушки, брадви и коси. Бяха баски и това беше родината им. Почна се с няколко, след това стотина, а след минути се бяха събрали повече от хиляда, които изпълваха тротоарите и улиците. Бяха заобиколили напълно военните камиони. Мълчаха многозначително.

Полковник Акока гледаше огромната тълпа ужасен. Изкрещя:

— Махайте се всички от пътя или ще стреляме.

Хайме извика.

— Не бих ви посъветвал да правите това. Тези хора ви мразят за това, което се опитвате да им сторите. Една дума от моя страна и те ще разкъсат на парчета вас и хората ви. Забравяте едно нещо, полковник. Сан Себастиан е баски град. Това е мой град. — Той се обърна към групата си. — Да се махаме оттук.

Хайме помогна на Меган да слезе от камиона, последваха ги и другите. Акока гледаше безпомощно с изкривено от ярост лице.

Тълпата чакаше, враждебна и безмълвна. Хайме се приближи до полковника.

— Вземайте камионите си и се връщайте в Мадрид.

Акока погледна към огромната тълпа.

— Аз… няма да ви се размине, Миро.

— Вече ми се размина. А сега се махайте. — Той се изплю в лицето на Акока.

Полковникът го изгледа продължително с убийствен поглед.

„Това не може да свърши по този начин — помисли той отчаяно. — Бях толкова близо до успеха. Беше като шахмат.“

Но той знаеше, че това беше по-лошо от поражение за него. Беше смъртна присъда. ОПУС МУНДО щяха да го чакат в Мадрид. Той погледна към морето от хора, което го заобикаляше. Нямаше никакъв избор.

Обърна се към шофьора със задавен от ярост глас:

— Изтегляме се.

Тълпата отстъпи, наблюдавайки как войниците се качват в камионите. След малко камионите потеглиха по улицата и тълпата започна да ликува. Започна се като поздрав към Хайме Миро и прерасна в буря от тържествуващи възгласи за тяхната свобода, борбата им срещу тиранията и близката им победа. Улиците гърмяха от радостните викове на тълпата.