Сидни Шелдън - Голо лице

Джад проседя така дълго, докато разумът му бавно и щателно оглеждаше от всички страни събитията през последните два дни. Накрая въздъхна и се предаде. Вдигна поглед към часовника и разтревожено установи колко е закъснял.

Когато излизаше от кабинета вече минаваше девет. Още щом пристъпи отвъд прага на топлото фоайе в лицето го блъсна ледената вълна на вятъра. Снегът отново бе завалял. Вятърът го завихряше и той обгръщаше всичко в мътнобяла полупрозрачна пелена и градът придобиваше вид на рисуван върху платно — боите се стичаха по него, като стапяха небостъргачите и улиците в размито сиво и бяло. От другата страна на Лексингтън авеню върху един магазин червено-бял плакат предупреждаваше:

Коледа. Той бързо превключи мислите си на друга вълна и закрачи по тротоара.

Улицата беше съвсем пуста c изключение на самотен пешеходец в далечината, който сигурно бързаше да се прибере на топло при съпругата или любимата си. Джад се улови, че мисли какво ли прави в този момент Ан. Навярно беше у дома, при съпруга си, нежна и отзивчива, докато обсъждаха как е минал деня му в офиса. Или може би вече си бяха легнали и … Стига! заповяда си той.

По брулената от вятъра улица не се мяркаше никакъв автомобил, така че той тръгна да я пресича по диагонал още преди да е стигнал ъгъла; бързаше към гаража, където държеше колата си паркирана през деня. Когато стигна средата на улицата, дочу шум зад себе си и се обърна. Голяма черна лимузина го приближаваше без включени светлини; гумите й се бореха усърдно за сцепление c мокрия сняг, покрил настилката на улицата. Беше само на десет фута от него. Пиян дръвник, помисли си Джад. Налял се е като свиня и ще се претрепе някъде. Той се обърна и затича към убежището на бордюра. Предницата на колата изви рязко към него и внезапно увеличи скоростта си. Джад изведнъж проумя, макар и късно, че колата съвсем преднамерено се канеше да го блъсне и премаже.

Последният му спомен беше как нещо внезапно изтръгна въздуха от гърдите му и гръмкият трясък прозвучал като гръмотевица. Смрачената улица изведнъж пламна в хиляди бенгалски огньове, които сякаш експлодираха в главата му. И в тази частица от секундата Джад мигновено проумя отговора на всички въпроси. Разбра защо бяха убити Джон Хансън и Керъл Робъртс. Усети пристъпа на див възторг. Трябваше да го сподели c Макгрийви. После светлината угасна и остана само тишината на мокрия мрак.

Отвън деветнадесети полицейски участък наподобяваше древно, обрулено от ветровете четириетажно училище; кафяви тухли, измазани c хоросан, и корнизи, побелели от изпражненията на стотици поколения гълъби. Деветнадесети полицейски участък отговаряше за района на Манхатън от Петдесет и девета улица до Осемдесет и седма, и от Пето Авеню до Ийст Ривър.

Обаждането от болницата, c което ги известиха за постъпилия случай — жертва на пътна злополука, мина през полицейската централа няколко минути след десет и беше прехвърлено към детективското бюро. Деветнадесети полицейски участък действително имаше тежка нощ. С настъпването на лошото време се бяха увеличили силно изнасилванията и опитите за убийство. Опустелите улици се бяха превърнали в замръзнали пустини, където мародерите връхлитаха върху безгрижните зяпльовци, осмелили се да минат през тяхната територия.

Повечето детективи бяха излезли по повиквания и детективският отдел беше почти опустял; бяха останали само детективът Франк Анджели и един сержант, който разпитваше някакъв заподозрян в палеж.

Когато телефонът звънна, Анджели вдигна слушалката. Беше сестрата, която се грижеше за жертвата на пътната злополука в градската болница. Пациентът питал за лейтенант Макгрийви. Макгрийви беше отскочил до съдебния архив. Когато сестрата му съобщи името на пациента, той й каза, че веднага потеглят за болницата.

Макгрийви влезе в стаята тъкмо когато Анджели затваряше телефона. Анджели бързо му обясни за повикването.

— Няма да е зле веднага да тръгнем към болницата — каза Анджели.

— Ще почака. Искам първо да разговарям c капитана на участъка, на чиято територия е станал случаят.

Анджели проследи c поглед как Макгрийви набра номера. Чудеше се дали капитан Бертели е предал на Макгрийви за разговора му c него. Беше протекъл съвсем кратко и делово.

— Лейтенант Макгрийви е много добър полицай — беше казал Анджели, — но взема твърде присърце случилото се преди пет години.