Сидни Шелдън - Голо лице

— Имам една идея — произнесе той колебливо, — но е доста мъглява.

— Да? — Ненавиждаше нетърпението в гласа си.

— Онзи, който е убил бившия партньор на Макгрийви…

— Зифрен.

— Наистина ли беше невменяем?

— Да. Изпратиха го в държавната болница в Матеауан за душевно болни престъпници.

— Може би ви ненавижда, че сте му отнели свободата. Ще проверя дали е все още вътре. Само да се уверя дали не е духнал или е бил освободен. Обадете ми се утре сутринта.

— Благодаря ви — каза признателно Джад.

— Няма защо. Ако вие сте замесен в което и да е от двете престъпления, аз ще помогна на Макгрийви да ви окачи въжето на врата. — Анджели тръгна към вратата, но отново се спря. — Не е необходимо да споменавате на Макгрийви, че правя проверка на Зифрен заради вас.

— Няма.

Двамата се усмихнаха един на друг. Анджели излезе. Джад отново остана сам.

Ако сутринта ситуацията изглеждаше мрачна, сега беше направо безнадеждна. На Джад му беше пределно ясно, че вече щеше да е арестуван за убийство, ако не беше такъв характерът на Макгрийви. Макгрийви желаеше отмъщение, и то толкова силно, че щеше да направи всичко, за да събере необходимите доказателства до едно. Беше ли възможно да са го блъснали случайно? Настилката беше покрита със сняг и колата можеше да е връхлетяла съвсем случайно върху него. Но ако беше така, тогава защо беше c угасени фарове? И откъде изскочи толкова изненадващо?

Беше уверен, че убиецът е направил поредния си опит, но едва ли щеше да спре дотук. С тая мисъл той заспа.

Рано на другата сутрин дойдоха да го видят Питър и Нора Хадли. Бяха научили за случая от сутрешните емисии на радиото.

Питър беше на възрастта на Джад, по-дребен от него и изключително слаб. Бяха отраснали в едно и също градче в Небраска и бяха следвали заедно.

Нора беше англичанка. Топчеста блондинка c голям и мек бюст, малко едър за нейните пет фута и три инча. Беше изключително жизнена и дружелюбна и само след пет минути хората около нея добиваха чувството, че я познават от години.

— Не изглеждаш добре — отбеляза Питър, като го огледа критично.

— Много ми допада загрижения ви тон, докторе. Имате добър подход към болните.

Главоболието на Джад беше почти стихнало, а разнебитеното му тяло изпитваше само тъпа болка.

Нора му протегна букет карамфили.

— Донесохме ти малко цветя, миличък — усмихна се тя. — Горкото момче.

Тя се приведе над него и го целуна по бузата.

— Как се случи? — запита Питър.

Джад се поколеба.

— Беше нещастен случай.

— Значи всичко ти се струпа накуп. Четох за бедната Керъл.

— Това е ужасно — изрече Нора. — Толкова я обичах.

Джад усети гърлото му да се стяга.

— И аз.

— Ще могат ли да хванат проклетото копеле, което го е направило? — запита Питър.

— Работят върху случая.

— В тазсутрешния вестник пише, че лейтенант Макгрийви много скоро щял да го арестува. Знаеше ли нещо за това?

— Малко — каза сухо Джад. — Лейтенантът обича да ме държи в течение.

— Човек разбира какви прекрасни хора са полицаите едва когато се сблъска c тях — заяви Нора.

— Доктор Харис любезно ми позволи да погледна рентгеновите ти снимки. Има няколко доста сериозни натъртвания, но за късмет нямаш счупвания. Ще те изпишат само след няколко дни.

Но Джад съзнаваше, че няма никакво време.

Поговориха си още половин час, като внимателно избягваха темата за смъртта на Керъл Робъртс. Питър и Нора не знаеха, че Джон Хансън е бил пациент на Джад. Макгрийви не беше споделил това със журналистите вероятно поради някакви свои съображения.

Когато се наканиха да си тръгват, Джад помоли Питър за разговор насаме и му разказа за Харисън Бърк, докато Нора чакаше отвън.

— Съжалявам — каза Питър. — Когато ти го изпращах, имах представа за лошото му състояние, но се надявах, че все съществува възможност да го излекуваш. Разбира се, че трябва да го изпратиш в клиника. Кога ще го направиш?

— Веднага щом се измъкна оттук — каза Джад.

Съзнаваше, че лъже, защото не искаше да изпраща Харисън Бърк в клиника. Все още не. Искаше да разбере дали Бърк беше способен да извърши двете убийства.

— Каквото и да ти потрябва, само позвъни — каза Питър и излезе.

Джад лежеше и планираше следващия си ход. След като нямаше никакъв рационален мотив за когото и да било да го премахва, тогава убийствата бяха извършени от някой душевно разбалансиран, някой, въобразил си, че го мрази. Единствените двама души, които можеха да попаднат в тази категория, бяха Харисън Бърк и Еймъс Зифрен, човекът застрелял бившия партньор на Макгрийви. Ако Харисън Бърк нямаше алиби за сутринта, когато беше убит Джон Хансън, тогава той щеше да помоли детектива Анджели да му направи допълнителна проверка. Ако Бърк се окажеше чист, тогава трябваше да съсредоточи вниманието си върху Зифрен. Онова чувство на безсилие, което го беше обзело, започна да се топи. Той почувствува, че вече реално прави нещо. Внезапно страшно му се прииска да се измъкне от болницата.