Сидни Шелдън - Голо лице

Всичко това принадлежеше на миналото и Джад усети жал към нея, като я гледаше легнала кушетката и опитваща се да приглуши подсмърчанията си.

— Да ви донеса ли малко вода? — запита той.

— Н-не, благодаря — отказа тя. — Д-добре съм. — Извади кърпичка от чантичката си и си издуха носа. — Простете ми, че се държах като идиотка — каза тя. Изправи се и седна на кушетката.

Джад седеше спокойно, като я чакаше да се овладее.

— Защо се омъжвам все за мъже като Хенри?

— Това е един много важен въпрос. Имате ли някаква представа защо?

— Откъде, по дяволите, мога да знам? — извика тя. — Вие сте психиатърът. Да не смятате, че щях да се омъжвам за тия отрепки, ако ги знаех що за стока са?

— Вие как мислите?

Тя го изгледа шокирана.

— Искате да кажете, че аз въпреки всичко пак бих се омъжила за тях? — Тя гневно скочи на крака. — Ти, мръсен кучи сине! Мислиш, че на мен ми е правело удоволствие да се чукам c тях ли?

— Не ви ли правеше?

Тя сграбчи в гнева си една ваза и я запрати върху него. Вазата се разби върху една маса.

— Този отговор достатъчен ли ви е?

— Не. Тази ваза струваше двеста долара. Ще я запиша към сметката ви.

Тя се втренчи безпомощно в него.

— Дали наистина съм ги харесвала? — прошепна тя отпаднало.

— Това вие ще ми кажете.

Шепотът й се снижи още повече.

— Сигурно съм болна — прошепна тя. — О, Господи, аз съм болна. Моля те, помогни ми, Джад. Помогни ми!

Джад я приближи.

— Първо трябва ти да ми помогнеш, за да мога после и аз да направя същото за теб.

Тя кимна вяло c глава.

— Искам да си отидеш и да да си дадеш отчет как се чувствуваш, Тери. Не когато вършиш тия неща, а преди това. Помисли си добре защо искаш да ги правиш. И когато го проумееш, това ще означава, че си разбрала много за себе си.

Тя остана взряна в него за миг, но след малко лицето й се отпусна. Извади кърпичката си и отново се изсекна.

— Голяма работа си, докторе — каза тя. Вдигна чантичката и ръкавиците си. — Какво ще кажеш за следващата седмица?

— Добре — каза той. — Ще се видим отново следващата седмица.

Отвори вратата към коридора и Тери излезе.

Той знаеше добре отговора на проблемите й, но тя беше длъжна сама да стигне до него. Трябваше да се научи, че любовта не се купува, а се дарява. А тя не би могла да възприеме факта, че може да получава свободно любовта, докато не разбереше, че я заслужава. До този момент, през цялото изминало време Тери не беше преставала c опитите си да я купува, разполагайки c единствената валута за нея — собственото тяло. Той добре съзнаваше агонията, която тя изживява, бездънното отчаяние на самоунижението; сърцето му я разбираше толкова добре. Но единственият начин, по който можеше да й помогне, беше да се държи хладно и дистанцирано. Знаеше, че в очите на клиентите си изглежда безразличен и равнодушен към проблемите им, небрежно подхвърлящ им зрънца от олимпийската си мъдрост. Но това беше най-важната част от методиката му на терапия. В действителност той преживяваше дълбоко техните драми. Щяха да се изумят, ако само разберяха колко често незримите чудовища, които се опитваха да разбият емоционалните им устои, превръщаха сънищата му в кошмари.

През първите шест месеца от работата му като психиатър, когато караше задължителния двегодишен стаж по анализа, необходим за оформянето му като психоаналитик, Джад беше започнал да развива отвратително главоболие. Той се вживяваше в симптомите на всичките си пациенти, преживявайки ги като свои, и му беше потребна повече от година, за да се научи да канализира и контролира емоционалните си реакции.

И сега, докато поставяше лентата със записа на беседата му c Тери на мястото й, разумът му не спираше да се блъска над собствената му дилема. Върна се при телефона и набра номера за повикване на Деветнадесети полицейски участък.

Телефонистката го свърза c детективския отдел. В слушалката се разнесе дълбокият бас на Макгрийви.

— Лейтенант Макгрийви слуша.

— Детектив Анджели, моля.

— Почакайте.

Той дочу изтракването на слушалката оставяна върху бюрото. След няколко секунди се обади Анджели.

— Слушам, детектив Анджели.

— Тук Джад Стивънс. Бих искал да разбера дали сте научили нещо за онова, което говорихме c вас.

Последва моментно колебание.

— Проверих — изрече внимателно Анджели.

— Трябва само да кажете „да“ или „не“. — Сърцето на Джад сякаш щеше да изскочи от гърдите. Следващият въпрос му струваше огромно усилие. — Зифрен още ли се намира в Матеауан?