Сидни Шелдън - Голо лице

По време на първия им сеанс Джад запита дали обича съпруга си, като се ненавиждаше за желанието си тя да каже „не“. Но тя потвърди.

— Да. Той е почтен мъж и много силен.

— Мислите ли за него като за баща? — беше я запитал Джад.

Ан беше втренчила невероятните си виолетови очи в него.

— Не. Не съм търсила бащинска фигура. Имах прекрасно и щастливо детство.

— Къде сте родена?

— В Ривиър, малко градче близо до Бостън.

— И двамата ви родители са още живи?

— Татко е жив. Мама почина от сърдечен удар, когато бях на дванайсет години.

— Добри ли бяха взаимоотношенията на родителите ви?

— Да. Те се обичаха много.

Ти си най-яркото доказателство за това, помисли си щастливо Джад. При всичките болестни отклонения и нещастия, на които беше ставал свидетел ежечасно до този момент, тя приличаше на глътка кристален априлски въздух.

— Имахте ли брат или сестри?

— Не. Бях единствено дете. И много разглезено при това.

И тя му се усмихна. Беше открита, сърдечна усмивка, без всякакво лукавство или превземка.

Разказа му, че е живяла в чужбина c баща си, който работил за държавния департамент, и след като се оженил повторно, отишла да работи в ООН като преводачка. Владееше перфектно френски, италиански и испански. Срещнала бъдещия си съпруг на Бахамските острови, когато била на почивка там. Притежавал строителна фирма. Отначало не била привлечена особено от него, но той бил упорит и постоянствуващ поклонник. Оженили се два месеца след първата им среща. От деня на сватбата им били изминали шест месеца до този момент. Живеели в едно имение в Ню Джърси.

Това беше всичко, което Джад успя да научи през шестте сеанса на лечение. Още нямаше и най-малката представа за това какво представлява проблемът й. Явно съществуваше някаква спънка от емоционално естество, която не й позволяваше да му разкаже. Спомни си някои въпроси които й беше задал по време на първия им сеанс.

— Засяга ли съпруга ви вашия проблем, мисис Блейк?

Не последва никакъв отговор.

— Съвместими ли сте със съпруга си във физическо отношение?

— Да. — Смутено.

— Мислите ли, че има връзка c друга жена?

— Не. — Със забавно изражение.

— А вие имате ли връзка c друг мъж?

— Не. — Този път гневно.

Той се поколеба, опитвайки се предугади най-добрия подход, c който да разруши бариерата помежду им. Реши да опита методиката на изстрела c максимално разсейване: щеше да пробва всяка важна тема, докато не напипа оголения нерв.

— Карате ли се за пари?

— Не. Той е много щедър.

— Някакви проблеми със свекървата?

— Той е сирак, а татко живее в Калифорния.

— Били ли сте вие или вашият съпруг някога пристрастени към наркотиците?

— Не.

— Подозирате ли съпруга си в хомосексуални наклонности?

Нисък, топъл смях.

— Не.

Той продължи атаката, защото нямаше друг избор.

— Имали ли сте някога сексуална връзка c друга жена?

— Не. — Укорителен поглед.

Беше засегнал алкохолизма, фригидността, бременността, от която тя се боеше — всичко, за което можеше да се сети. А тя всеки път го беше изглеждала със замислените си интелигентни очи и беше поклащала глава. Всеки път, когато се опитваше да я притисне, тя му се изплъзваше c думите:

— Моля ви да имате търпение c мен. Нека аз самата се подготвя.

Щеше да вдигне ръце при всеки друг пациент. Но при нея знаеше, че е длъжен да помогне. Нямаше да понесе раздялата си c нея.

Беше я оставил да говори за всичко, което представлява интерес за нея. Тя беше обиколила много страни заедно c баща си и познаваше забележителни хора. Притежаваше бърз ум и невероятно чувство за хумор. Той откри, че и двамата обичат едни и същи книги, музика, пиеси. Беше топла и приятелски разположена към него, но Джад не долавяше дори и най-слаб признак, че тя се отнася към него като нещо повече от лекуващ лекар. Иронията беше наистина горчива. В продължение на години беше търсил подсъзнателно жена като Ан, и сега, когато най-сетне се беше появила в живота му, трябваше да я излекува и да я върне обратно при съпруга й.

Сега, след като Ан влезе в кабинета му, Джад се прехвърли в стола до кушетката и я зачака да легне.

— Не, днес не — произнесе тя спокойно. — Просто дойдох да видя дали не мога да ви помогна c нещо.

Той се втренчи безмълвен в нея. Нервите му така се бяха изопнали през изминалите два дни, че неочакваното й съчувствие го разклати. Гледаше я, без да откъсва очи, и c огромно усилие на волята потисна желанието си да излее пред нея всичко, което му се беше събрало за тия дни. Да й разкаже за погълналия го кошмар, за Макгрийви и идиотските му подозрения. Но съзнаваше много добре, че няма право. Той беше лекар, а тя — негова пациентка. Съществуваше и нещо още по-лошо. Беше влюбен в нея, а тя беше недосегаемата съпруга на човек, когото той дори не беше виждал.