Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

— Не, господине. За съжаление, не. Целият екипаж е загинал.

— Какъв кошмар. Знае ли някои какво се е случило?

— Вероятно никога няма да узнаем. Всички доказателства са на дъното на океана.

— Океанът — въздъхна Демирис. — Жестокият океан.

— Да направим ли необходимите постъпки за застраховките?

— Трудно ми е да мисля сега за това, когато всички онези смели мъже са загинали… но да, да, разбира се. Направете каквото е необходимо.

Стана и прибра вазата в личната си колекция. Време бе да се погрижи за наказанието на своя шурей.

Спирос Ламбру трескаво очакваше да получи някаква информация за ареста на Константин Демирис. Радиото в кабинета му бе пуснато, преглеждаше и всички вестници. Време е да се получи някакво съобщение , мислеше Ламбру. Полицията трябва да го е арестувала вече .

Щом Тони Ризоли му се обади, за да каже, че е на борда на „Теле“ и всеки момент ще отплува, той се обади на митническите власти в Съединените щати, анонимно то се знае, за да предаде, че „Теле“ пренася голямо количество хероин.

Би трябвало да са го прибрали вече. Защо ли мълчат вестниците ?

Уредбата на бюрото му иззвъня.

— Господин Демирис на втора.

— Някой търси господин Демирис, така ли?

— Не. Господин Демирис се обажда.

Обля го студена пот.

— Не е възможно! — Той нервно вдигна слушалката. — Коста?

— Спирос — стигна до него бодрият глас на Демирис. — Как е?

— Добре. Много добре. Къде си?

— В Атина.

— Аха. — Той преглътна няколко пъти. — Не сме се чували скоро.

— Бях много зает. Какво ще кажеш да обядваме заедно днес? Свободен ли си?

Ламбру имаше важна среща.

— Да, разбира се.

— Добре, ще се видим в клуба в два.

Ламбру остави слушалката с трепереща ръка. Какво се беше случило, по дяволите? Много скоро щеше да разбере.

Константин Демирис накара Спирос да го чака близо трийсет минути и когато най-накрая се появи, подхвърли небрежно:

— Извинявай, че закъснях.

— Няма нищо.

Спирос внимателно изучаваше лицето на зет си, с надеждата да открие някакви следи от преживяни неприятности. Нищо .

— Гладен съм — заяви Демирис. — А ти? Дай да видя какво има днес. — Той прегледа бързо менюто. — Стриди. Какво ще кажеш да започнем със стриди?

— Не, благодаря. — Загубил бе апетит. Коста се държеше прекалено ведро и лоши предчувствия обзеха Ламбру.

Поръчаха и Демирис каза небрежно:

— Би трябвало да ти благодаря, Спирос.

— За какво — ококори очи Ламбру.

— За чудесния клиент, който ми изпрати — господин Ризоли.

Ламбру усети, че устата му пресъхва.

— Ти… ти срещна ли се с него?

— Да. Обеща да продължим контактите. — Демирис въздъхна. — Въпреки, че да ти кажа правото, според мен в него няма повече бъдеще.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че Тони Ризоли е мъртъв — заяви Демирис.

— Как така? Кога?

— Нещастен случай, Спирос. — Константин Демирис не откъсваше очите си от Ламбру. — Всеки, който се опита да ме измами, умира при нещастен случай.

— Не те… разбирам.

— Така ли? Ти се опита да ме съсипеш. Не успя. Едно е сигурно — щеше да е по-добре за теб, ако беше успял.

— Не разбирам за какво говориш?

— Така ли? — Константин Демирис се усмихна. — Много скоро ще разбереш. Но първо ще съсипя сестра ти.

Сервираха стридите.

— Изглеждат чудесно! Наздраве!

Константин Демирис си спомняше с голямо удоволствие за обяда. Спирос Ламбру бе напълно изваден от релси. Той много държеше на сестра си, а Демирис бе решил да унищожи и двамата.

Но преди това се налагаше да се погрижи за нещо друго. Катерин Алегзандър. След смъртта на Кърк му се беше обадила почти в истерия.

— Такъв… такъв ужас!

— Много съжалявам, Катерин. Представям си, колко си била привързана към Кърк. И за двама ни загубата е голяма.

Налага се да променя плановете , мислеше Демирис. Вече няма време за Рафина . Катерин бе единствената брънка, свързваща го все още с онова, което се случи между Ноел Паж и Лари Дъглас. Направи грешка, като я остави между живите толкова дълго. Докато беше жива, все някой можеше да успее да докаже участието му в цялата история. Само след нейната смърт можеше да се чувства в безопасност.

Вдигна слушалката на телефона, набра номера и каза:

— Ще бъда в Дзюлун в понеделник. Искам те там.

Срещнаха се в една запустяла сграда, собственост на Демирис.

— Трябва да прилича на нещастен случай. Можеш ли да го уредиш?