Сидни Шелдън: Кой се страхува от мрака

Последва кратко мълчание и отново се разнесе гласът от кулата:

— Едно лима фокстрот, имате разрешение за кацане на писта две-шест. Повтарям, писта две-шест.

— Едно лима фокстрот, прието.

Внезапно Гари Рейнолдс усети, че самолетът рязко се разтърсва. Изненадан, той погледна през прозореца на кабината. Бе се появил силен вятър и след секунди чесната попадна в яростна турбуленция, която я заподхвърля насам-натам. Той изтегли щурвала в опит да набере височина. Безполезно. Беше впримчен в свирепия въртоп. Самолетът не се поддаваше на контрол. Гари Рейнолдс натисна бутона на радиостанцията.

— Тук едно лима фокстрот. Извънредна ситуация.

— Едно лима фокстрот, от какъв характер е извънредната ситуация?

— Попаднах във вятърна ножица — извика той по микрофона. — Крайна турбуленция! Намирам се в истински ураган, по дяволите!

— Едно, лима фокстрот, вие сте само на четири и половина минути от летище Денвър, а на нашите монитори няма нито следа от въздушна турбуленция.

— Не ми пука какво има на вашите монитори! Нали ви казвам… Помощ! — изведнъж изкрещя Гари Рейнолдс. — По…

В контролната кула смаяно видяха, че точката на радара изчезва.

Манхатън, Ню Йорк

Призори в района под Манхатънския мост над Ист Ривър до кей 17 дванайсет униформени полицаи и цивилни детективи се бяха струпали около напълно облечен труп, проснат върху песъчливия речен бряг. Вълните на прилива зловещо поклащаха главата му.

Детектив Ърл Гринбърг от отдел „Убийства“ в Манхатънския участък беше приключил официалните процедури. Не бяха позволили на никого да се приближи до тялото, преди да бъдат направени снимки, и докато полицаите оглеждаха наоколо за улики, той описа местопрестъплението. Дланите на жертвата бяха увити в прозрачни найлонови торбички.

Патоанатомът Карл Уърд свърши работата си, изправи се, изтупа праха от панталона си и погледна двамата главни детективи. Детектив Ърл Гринбърг бе професионалист, кадърен мъж с внушителни постижения. Сивокосият детектив Робърт Пригицър излъчваше флегматизма на човек, който вече е виждал всичко това.

Уърд се обърна към Гринбърг.

— Той е на твое разположение, Ърл.

— Какво установи?

— Очевидната причина за смъртта е прерязано гърло, точно през сънната артерия. Двете му коленни капачки са разбити и ми се струва, че има няколко счупени ребра. Някой хубавичко го е обработил.

— Ами часът на смъртта?

Уърд погледна водата, която плискаше главата на жертвата.

— Трудно е да се каже. Предполагам, че са го изхвърлили тук някъде след полунощ. Ще ти дам пълен доклад, когато го закараме в моргата.

Гринбърг насочи вниманието си към трупа. Сиво сако, тъмносин панталон, светлосиня вратовръзка, скъп часовник на лявата китка. Детективът приклекна и се зае да прерови джобовете му. Пръстите му напипаха бележка. Той я извади, като я държеше за ръба.

— На италиански е. — Гринбърг се огледа. — Джанели!

Един от униформените полицаи бързо се приближи.

— Да?

Детективът му подаде бележката.

— Можеш ли да я прочетеш?

Джанели бавно я прочете на глас.

— Последна възможност. Чакай ме на кей 17 с останалата дрога, иначе ще нахраниш рибите. — Върна бележката на Гринбърг.

— Мафиотско убийство, а? — изненада се Робърт Пригицър. — Защо са го оставили така на открито?

— Основателен въпрос. — Гринбърг продължи да пребърква джобовете. Извади портфейл и го отвори. Беше пълен с банкноти. — Определено не са търсили парите му. — В портфейла имаше визитна картичка. — Името на жертвата е Ричард Стивънс.

Пригицър се намръщи.

— Ричард Стивънс… Не четохме ли нещо за него във вестниците?

— Беше за жена му — поправи го другият детектив. — Даян Стивънс. От процеса срещу Тони Алтиери.

— Точно така — съгласи се Пригицър. — Тя свидетелства срещу capo di capos.

Двамата се обърнаха да погледнат трупа на Ричард Стивънс.

В зала 37 на Върховния съд, Сентър Стрийт 180, Манхатън, течеше процесът срещу Антъни (Тони) Алтиери. Голямата стара зала беше претъпкана до пръсване с журналисти и зрители.

На подсъдимата скамейка седеше Антъни Алтиери, отпуснат на инвалидната си количка. Приличаше на бледа тлъста жаба, само очите му бяха живи и всеки път щом погледнеше Даян Стивънс на свидетелския подиум, тя буквално усещаше пулса на омразата му.

До Алтиери седеше неговият адвокат Джейк Рубинстийн. Той беше прочут с две неща: с богатите си клиенти, повечето от които бяха мафиоти, и с факта, че оправдаваха почти всички.