Сидни Шелдън - Непознат в огледалото

— Филм? — попита.

— Седнете само, господин Кениън.

Дейвид седна на крайния стол и протегна настрани дългите си крака. Клифтън седна срещу него. Гледаше лицето на Дейвид, когато светлините угаснаха и ярките образи започнаха да трепкат на екрана.

Чувстваше се като че ли някой го удря в слънчевия сплит с железни чукове. Дейвид гледаше неприличните сцени и умът му отхвърляше видяното. Джил, младата Джил, изглеждаща точно както когато се влюби в нея, лежеше гола на леглото. Виждаше ясно всички подробности. Гледаше, онемял и невярващ, как един мъж се доближава отстрани и вкарва пениса си в устата й. Тя започна да го смуче ласкаво, с любов. Друго момиче влезе в кадър, разтвори краката на Джил и вкара езика си дълбоко в нея. Дейвид помисли, че му прилошава. В един безумен миг реши, че всичко това може да е трикова снимка, монтаж, но камерата следеше всяко движение на Джил. После в сцената се появи мексиканец, качи се върху Джил и пред очите на Дейвид се спусна червена пелена. Отново бе на петнайсет години и там на екрана бе сестра му Бет, седнала върху мексиканския градинар на леглото, охкаща: „О, Боже, обичам те, Хуан. Продължавай, еби ме. Не спирай!“ Дейвид стоеше на вратата, гледаше любимата си сестра и не вярваше на очите си. Изведнъж бе обладан от сляпа, неудържима ярост. Грабна стоманен нож за писма от бюрото, блъсна сестра си настрана и заби ножа в гърдите на градинаря. После отново и отново, докато стените се покриха с кръв, а Бет пищеше: „О, Боже, не! Стига, Дейвид! Аз го обичам! Ще се женим!“ Имаше кръв навсякъде. Майка му влезе в стаята и го изпрати вън от града. После научи, че е позвънила на областния прокурор, близък приятел на семейство Кениън. Говорили дълго в кабинета, а после тялото на мексиканеца било откарано в затвора. На другата сутрин било обявено, че се е самоубил в килията. Три седмици по-късно Бет била приета в заведение за душевноболни.

Всичко това отново заля Дейвид, непоносимата вина за стореното. Той обезумя. Хвана мъжа, седнал срещу него, стовари юмрук в лицето му и започна да го удря, крещейки безсмислени, несвързани думи. Наказваше го заради Бет и заради собствения си срам. Клифтън Лоурънс се опита да се защити, но нямаше как да спре ударите. Друг юмрук срещна носа му и той усети как нещо се чупи. Следващият избухна в устата му и кръвта започна да шурти като река. Стоеше безпомощен, очакващ следващите удари. Но изведнъж те спряха.

Нямаше други звуци в салона освен мъчителното му задавено дишане и страстните въздишки от екрана.

Клифтън извади носна кърпа и се опита да попие кървенето. Излезе с олюляване от салона, покрил с кърпичката устата и носа си. Тръгна към кабината на Джил. Като мина покрай столовата, вратата на кухнята се открехна за момент и той влезе вътре, мина покрай готвачите, стюардите и сервитьорите. Откри машина за лед и изсипа няколко парчета върху носната си кърпа, с която отново покри устата и носа си. Тръгна да излиза. Пред себе си видя огромната сватбена торта с бели захарни фигурки на булка и младоженец на върха. Клифтън посегна, изби главата на булката и я строши между пръстите си.

После отиде да открие Джил.

Корабът бе потеглил. Джил усети движението, когато петдесет и пет хиляди тонният лайнер започна да се отдалечава от кея. Чудеше се какво ли е задържало Дейвид.

Когато привърши с разопаковането, на вратата се почука. Джил се спусна към вратата и извика:

— Дейвид!

Отвори я и протегна ръце.

Там стоеше Клифтън Лоурънс с разбито и окървавено лице. Джил отпусна ръце и го погледна.

— Какво правиш тук? Какво… Какво е станало с теб?

— Просто минах да ти кажа „здравей“, Джил.

Тя не можеше да разбере нищо.

— И да ти предам послание от Дейвид.

Джил го погледна, съвсем объркана.

— От Дейвид?

Клифтън влезе в каютата. Джил започваше да се изнервя.

— Къде е Дейвид?

Клифтън се обърна и каза:

— Помниш ли какви бяха филмите едно време? Тези са добрите момчета с белите шапки, тези са лошите с черните шапки и накрая винаги знаеш, че лошите ще си получат заслуженото. Аз израснах с тези филми, Джил. Вярвах, че животът е точно такъв, че момчетата с белите шапки винаги побеждават.

— Не знам за какво говориш.

— Хубаво е да знаеш, че поне веднъж в живота става точно както в старите филми — усмихна се към нея през разбитите кървящи устни и продължи. — Дейвид си отиде. Завинаги.

Тя го погледна с недоверие.

В този момент и двамата усетиха как корабът спира. Клифтън излезе на верандата и я повика: