Сидни Шелдън - Лекарки

— Господи — прошепна. — Обичам те.

— Знам — подразни го Пейдж. — Още от мига, когато ти казах да си облечеш бяла престилка.

След като свършиха, Пейдж му прошепна:

— Бих искала да остана тук тази нощ.

— Няма ли да ме мразиш на сутринта? — усмихна се Джейсън.

— Обещавам.

Цяла нощ разговаряха… любиха се… пак разговаряха. Сутринта му приготви закуска.

— Не знам как извадих такъв късмет, но ти благодаря — каза Джейсън, докато я наблюдаваше.

— Аз съм късметлийката — отвърна Пейдж.

— Знаеш ли какво? Не съм получил отговор на предложението си.

— Ще го получиш днес след обяд.

Следобед в кантората на Джейсън пристигна куриер с плик. Вътре беше картичката, която й бе изпратил с модела на къщата.

Моя [ ]

Наша [x]

Моля попълни.

Лу Динето бе готов за изписване. Кет отиде в стаята да си вземе довиждане. Райно и Шадоу бяха там. Когато Кет влезе, Динето се обърна към тях и рече:

— Разкарайте се.

Тя ги проследи с очи, докато напускаха стаята.

— Длъжник съм ти — каза Динето, като я погледна.

— Нищо не ми дължите.

— На толкова ли оценяваш живота ми? Чух, че ще се омъжваш.

— Точно така.

— За лекар.

— Да.

— Е, кажи му да се грижи добре за теб или ще си има работа с мен.

— Ще му кажа.

Помълча малко.

— Съжалявам за Майк.

— Ще се оправи — отвърна Кет. — Поговорих с него надълго и нашироко. Ще се оправи.

— Добре. — Динето измъкна дебел кафяв плик. — Малък сватбен подарък за теб.

Кет поклати глава.

— Не. Благодаря.

— Но…

— Пазете се.

— И ти също. Знаеш ли какво? Ти си наистина стабилна. Ще ти кажа нещо, което искам да запомниш. Ако някога ти потрябва услуга… каквато и да било… обърни се към мен. Чуваш ли ме?

— Чувам.

Тя знаеше, че говори сериозно. Знаеше също, и че никога нямаше да се обърне към него.

През следващите седмици Пейдж и Джейсън разговаряха по телефона по три-четири пъти на ден и прекарваха заедно нощите, в които тя не беше дежурна.

Болницата бе по-натоварена от обикновено. Пейдж имаше тридесет и шест часово дежурство и не можеше да си поеме дъх от спешни случаи. Едва бе затворила очи в дежурната стая, и я събуди остър телефонен звън.

Тя допря сънено слушалката до ухото си.

— Ало?

— Доктор Тейлър, бихте ли дошли в стая 422, веднага?

Пейдж се опита да си избистри мозъка. „Стая 422. Един от пациентите на д-р Баркър. Ланс Кели.“ Току-що му бяха сменили митралната клапа. „Нещо трябва да е станало.“ Пейдж се смъкна, залитайки, от кушетката и излезе в празния коридор. Реши да не чака асансьора. Изтича нагоре по стълбите. „Може би просто сестрата е нервна. Ако е нещо сериозно, ще повикам доктор Баркър“, помисли си тя.

На пациента не му достигаше въздух и той стенеше. Сестрата се обърна към Пейдж с облекчение.

— Не знаех какво да направя, докторе. Аз…

Пейдж бързо се приближи към леглото.

— Ще се оправите — каза окуражително. Хвана китката му с два пръста. Пулсът му прескачаше лудо. Митралната клапа нещо не беше в ред.

— Да му дадем успокоително — предложи Пейдж.

Сестрата й приготви спринцовка и Пейдж направи венозна инжекция. После рече:

— Кажете на старшата сестра да събере операционен екип, веднага. И повикайте доктор Баркър!

След петнадесет минути Кели беше на операционната маса. Екипът се състоеше от две операционни сестри, помощник-хирургическа сестра и двама стажант-лекари. В ъгъла насреща бе качен високо монитор за сърдечната дейност, ЕКГ и кръвното налягане.

Влезе анестезиологът и на Пейдж й се дощя да наругае. Повечето анестезиолози в болницата бяха опитни лекари, но Хърман Кох бе изключение. Пейдж бе работила с него и преди и се опитваше по възможност да го избягва. Не му се доверяваше. Сега нямаше избор.

Наблюдаваше го как прикрепя тръба към гърлото на пациента, докато тя разгръщаше чаршафа с отвора и го поставяше върху гърдите му.

— Подай през шийната вена — каза Пейдж.

— Добре — кимна Кох.

— Какъв е проблемът? — попита един от стажант-лекарите.

— Вчера доктор Баркър подмени митралната клапа. Мисля, че се е скъсала. — Пейдж погледна към д-р Кох. — Заспа ли?

Кох кимна.

— Спинка като у дома си.

„Де и ти да беше там“, помисли си Пейдж.

— Какво използваш?

— Пропофол.

— Добре.

Пейдж следеше как свързваха Кели с апарата сърце-бял дроб, за да може да му направи сърдечно-белодробен байпас. Провери данните от мониторите на стената. Пулс 140… кислородно насищане 92 процента… кръвно налягане 80 на 60.