Сидни Шелдън - Лекарки

— Защо не?

Тя го хвана под ръка и двамата влязоха в лекарската стая. Мъжете се вторачиха в тях. Грънди каза:

— Здрасти, Кет. Чакаме твоята дума по един въпрос. Доктор Малори твърди, че сте прекарали заедно нощта и че е било страхотно.

— Беше повече от страхотно — каза Кет. — Беше фантастично! — Тя целуна Малори по бузата. — Ще се видим по-късно, гадже.

Мъжете останаха зяпнали подир Кет, която излезе с уверена крачка.

В тяхната съблекалня Кет се похвали на Пейдж и Хъни:

— В цялата суетня нямах възможност да ви съобщя новината.

— Коя новина? — попита Пейдж.

— Кен ми предложи да се омъжа за него.

По лицата им се изписа недоверие.

— Шегуваш се! — каза Пейдж.

— Не. Предложи ми снощи. Аз приех.

— Но ти не можеш да се омъжиш за него! — възкликна Хъни. — Знаеш какъв е. Искам да кажа, опита се да спи с тебе заради облог!

— И успя — ухили се Кет.

Пейдж я погледна.

— Объркана съм.

— Не бяхме прави да мислим така за него. Съвсем не бяхме. Кен сам ми разказа за баса. През цялото време е имал угризения на съвестта. Не разбирате ли какво стана? Аз тръгнах с него, за да го накажа, той тръгна с мен, за да спечели малко пари, и накрая се влюбихме един в друг. О, не мога да ви опиша колко съм щастлива!

Хъни и Пейдж се спогледаха.

— Кога ще е сватбата? — попита Хъни.

— Още не сме обсъждали, но съм сигурна, че ще е скоро. Искам да ми бъдете шаферки.

— Можеш да разчиташ на нас — каза Пейдж. — Ще присъстваме. — Но дълбоко в душата я гризеше съмнение. Тя се прозина. — Каква дълга нощ. Отивам у дома да спя.

— Аз ще остана при Майк — каза Кет. — Когато дойде на себе си, полицията ще иска да го разпита. — Тя хвана и двете за ръце. — Благодаря ви, че сте такива добри приятелки.

Докато шофираше към дома, Пейдж размишляваше върху събитията от изминалата нощ. Знаеше колко много Кет обича брат си. Какво ли й струваше да го предаде на полицията? „Трябваше отдавна да направя това.“

Когато влезе в апартамента, телефонът звънеше. Тя изтича да вдигне слушалката.

Беше Джейсън.

— Здрасти! Обаждам се да ти кажа колко ми липсваш. Какво става при теб?

Пейдж се изкушаваше да му разкаже, да сподели с някого, но беше твърде лично. Засягаше Кет.

— Нищо — рече тя. — Всичко е наред.

— Добре. Свободна ли си да вечеряме заедно?

Пейдж съзнаваше, че това бе повече от обикновена покана за вечеря. „Ако продължавам да се срещам с него, задълбочавам нещата“, помисли си тя.

Знаеше, че трябва да вземе едно от най-важните решения в живота си.

Пое си дълбоко дъх.

— Джейсън… — На входната врата се позвъни. — Джейсън, почакай малко, ако обичаш.

Пейдж остави слушалката и отиде да отвори. На прага стоеше Алфред Търнър.

Пейдж замръзна. Алфред се усмихна.

— Може ли да вляза?

Тя се смути.

— Д-да… разбира се. Аз… извинявай.

Докато следеше с очи как Алфред влизаше във всекидневната, изпълваха я противоречиви чувства. Бе едновременно щастлива, възбудена и сърдита. „Защо се държа така? — мислеше си Пейдж. — Той може би се е отбил да ми каже «здрасти».“

Алфред се обърна към нея.

— Напуснах Карен.

Думите му й подействаха като шок. Алфред се приближи.

— Направих голяма грешка, Пейдж. Изобщо не трябваше да ти позволявам да си отиваш. Изобщо.

— Алфред… — Пейдж изведнъж се сети. — Извини ме.

Тя бързо взе телефонната слушалка.

— Джейсън?

— Да, Пейдж. Тази вечер бихме могли…

— Аз… не мога да се срещна с теб.

— О, ако днес е неудобно, какво ще кажеш за утре вечер?

— Аз… не съм сигурна.

Той усети напрежението в гласа й.

— Да не би нещо да не е наред?

— Не. Всичко е наред. Ще ти се обадя утре сутринта и ще ти обясня.

— Добре. — Звучеше озадачен. Пейдж затвори.

— Липсваше ми, Пейдж — каза Алфред. — Аз липсвах ли ти?

„Не. Само дето търча подир разни непознати на улицата и им викам Алфред.“

— Да — призна Пейдж.

— Добре. Знаеш ли, ние просто сме родени един за друг. Винаги сме били.

„Така ли? Затова ли се ожени за Карен? Смяташ ли, че можеш да влизаш и излизаш от живота ми, когато ти скимне?“

Алфред стоеше съвсем близо до нея.

— Нали?

Пейдж го погледна и отвърна:

— Не знам. — Всичко бе твърде внезапно.

Алфред я хвана за ръката.

— Разбира се, че и ти мислиш така.

— Какво стана с Карен?

Алфред сви рамене.

— Карен беше грешка. Все си мислех за теб и как страхотно си прекарвахме. Винаги си действахме добре един на друг.

Тя го гледаше предпазливо и сдържано.