Сидни Шелдън - Лекарки

Малори обаче нямаше намерение да я остави да се измъкне.

— Ще се приберем рано — заумилква се той. — Все някъде трябва да вечеряш.

Кет кимна неохотно. Щеше да е за последно. Бе намислилиа да му каже, че знае за баса. И да сложи край на играта.

— Добре.

Хъни излезе от болницата в четири часа след обяд. Погледна си часовника и реши, че има достатъчно време да напазарува набързо. Отиде в „Кендълиър“ да купи свещи за апартамента, после в „Сан Франциско Тий енд Кофи Къмпани“, за да осигури прилично кафе за закуска, а оттам в „Крис Кели“ за бельо.

Натоварена с пакети, тръгна да се прибира. „Ще хапна нещо у дома“, каза си тя. Знаеше, че Кет има среща с Малори, а Пейдж е дежурна.

Мъчейки се да не изпусне пакетите, Хъни влезе в апартамента и затвори вратата подире си. Светна лампата. От банята излизаше огромен негър, от когото капеше кръв по белия килим. Бе насочил към нея пистолет.

— Само да гъкнеш, и ще ти отнеса шибаната глава!

Хъни изпищя.

Малори седеше срещу Кет в ресторанта на Шрьодер на Фронт Стрийт.

„Играта е към края си — помисли си той, — а засега резултатът е нулев.“ Какво щеше да стане, ако не успееше да плати десетте хиляди долара? Щеше набързо да се разчуе из болницата и да му излезе име на мошеник и кофтар.

Кет бъбреше за един от пациентите си, а Малори я гледаше в очите, без да чува нито дума. По-важни неща му се въртяха в ума.

Вечерята бе почти към края си и сервитьорът донесе кафе. Кет си погледна часовника.

— Утре рано съм дежурна, Кен. Мисля, че е по-добре да вървим.

Той седеше, с поглед забит в масата.

— Кет… — Вдигна очи. — Има нещо, което трябва да ти кажа.

— Да?

— Искам да ти призная нещо. — Той си пое дълбоко въздух. — Не ми е лесно.

Тя го гледаше озадачена.

— Какво е то?

— Срам ме е. — Трудно намираше думи. — Аз… имах глупостта да се обзаложа с няколко лекари, че… че ще спя с теб.

Кет го гледаше втренчено.

— Ти…

— Моля те, не казвай нищо. Толкова ме е срам от това. Започнах на шега, но шегата бе за моя сметка. Случи се нещо, което не можех да допусна. Влюбих се в теб.

— Кен…

— Досега никога не съм се влюбвал, Кет. Имал съм много жени, но никога не съм изпитвал подобно нещо. Непрекъснато мисля за теб. — Пое въздух на пресекулки. — Искам да се оженя за теб.

На Кет й се зави свят. Всичко се обърна нагоре с краката.

— Аз… аз не знам какво да…

— Ти си единствената жена, на която съм направил предложение. Моля те, кажи „да“. Ще се омъжиш ли за мен, Кет?

Значи той й бе говорил всичките онези приятни неща съвсем искрено! Сърцето й щеше да изхвръкне. Като че ли внезапно се бе сбъднала една прекрасна мечта. Тя искаше от него само да е честен. И сега той беше честен с нея. През цялото време се е чувствал виновен. Не беше като другите мъже. Беше истински, чувствителен.

Когато го погледна, очите й светеха.

— Да, Кен. О, да!

Усмивката му освети стаята.

— Кет… — Той се наведе и я целуна. — Толкова съжалявам за този глупав бас. — Поклати глава със самонасмешка. — Десет хиляди долара. Можехме да използваме тези пари за медения си месец. Но си заслужава да ги изгубя, след като имам теб.

„Десет хиляди долара“, помисли си Кет.

— Бях такъв глупак.

— Кога ти изтича срокът?

— Днес в полунощ, но вече няма значение. Важни сме ние двамата. И това, че ще се оженим. Ние…

— Кен?

— Да, скъпа?

— Да вървим у вас. — Очите на Кет искряха закачливо. — Все още имаш време да спечелиш баса.

В леглото Кет беше тигрица.

„Господи! Струваше си да дочакам това“, помисли си Малори. Всички чувства, потискани от нея през годините, сега изведнъж избликнаха. Тя бе най-страстната жена, която някога бе познавал. След два часа той беше изтощен. Притисна Кет в прегръдките си.

— Ти си невероятна — каза.

Тя се приповдигна на лакти и го погледна.

— Както и ти, миличък. Толкова съм щастлива.

Малори се ухили.

— И аз съм щастлив. — „Като за десет хиляди долара! — помисли си той. — Плюс страхотен секс.“

— Обещай ми, че винаги ще е така, Кен.

— Обещавам — изрече Малори с най-искрения си глас.

Кет си погледна часовника.

— По-добре да се облека.

— Не можеш ли да прекараш нощта тук?

— Не, сутринта Пейдж ще ме закара до болницата. — Тя го целуна топло. — Не се тревожи. Имаме цял живот пред нас.

Той я гледаше, докато се обличаше.

— Нямам търпение да си получа парите от облога. Ще изкараме страхотен меден месец. — Малори сбърчи вежди. — Ами ако момчетата не ми повярват? Надали ще е достатъчна честната ми дума.