Елън Шрайбер - Вампирски целувки

— Чух, че излизаш с вампира, — каза Тревър в деня преди Снежния бал, когато аз и Беки минавахме през салона след обяда. Обяви за танците висяха от тавана и бяха залепени по стените. — Не е ли достатъчно, че ти си откачалка, а Беки е трол? Сега трябва и да излизаш с лунатик? Не знаеш ли, че Имението е обитавано от духове?

— Ти не знаеш нищо! Никога дори не си срещал Александър.

— Оу, Александър. Чудовището си има име. Мислех си, че просто го наричаш Франкенщайн. Ако наистина го срещна, ще го спукам от бой и ще го изгоня от града. Трябва да сме сигурни, че е безопасно да вървим нощем по улиците!

— Аз ще те спукам от бой, ако изобщо някога го доближиш. Ако изобщо някога го погледнеш.

— Ако прилича на теб, ще ми трябват слънчеви очила, за да не ме заслепи грозотата му.

Директор Смит пристигна.

— Надявам се, че всичко е наред между вас двамата. Не сме получили финанси за нови шкафчета, — после постави ръката си около Кретена и рече: — Разбрах, че вчера си вкарал победния гол, Тревър.

Те тръгнаха, директор Смит подхвана спортен разговор с нежелаещия Тревър.

— Откъде знае, че се виждам с Александър? — попитах объркана Беки.

— Ъм, хората, предполагам… нали знаеш как говорят хората в града.

— Е, хората в този град са тъпи!

— Слушай, Рейвън, трябва да ти кажа нещо, — започна тя с нервен глас, който бе дори по-нервен от нормалния й нервен глас.

Но бях разсеяна от обявите за танците — билетите се продаваха сега. Спестете 5 долара, ако купите билетите предварително.

— Билети? По дяволите! Не знаех, че ми трябват билети! Дали да ги взема от Тикет Мастър? Поръчка по телефона? — засмях се. — Ето така става, когато си в провинцията, нали знаеш…

— Наистина знам. Провинцията става все по-зле и по-зле с всеки изминал ден.

— Може би ще са продадени и ще се наложи да танцуваме на училищното игрище, — пошегувах се аз.

Но Беки не се смееше.

— Може би е най-добре ти и Александър да си направите нещо като частни танци в Имението.

— И да пропусна да видя лицето на Тревър, когато ни види с Александър?

— Тревър знае много, Рейвън, — каза тя странно.

— Хубаво, тогава ще влезе в хубав колеж. Какво ми пука?

— Страх ме е от Тревър. Баща му притежава половината ни ферма.

— Царевицата или захарта?

— Искам да призная нещо…

— Запази го за неделя. Забрави за Тревър. Той е просто един побойник.

— Не съм силна като теб. Никога не съм била. Ти си най-добрата ми приятелка, но Тревър има начин да накара хората да говорят неща, които не искат. Но, моля те, не отивай на танците, — каза тя, хващайки ръката ми.

Изведнъж звънецът би.

— Трябва да тръгвам. Не мога да си позволя пак да ме накажат или да ми забранят да ида на танците.

— Но, Рейвън…

— Не се плаши, момиче, ще те пазя от чудовищата.

Не можех да стоя мирно през останалите часове. Нито през алгебра, нито през история, нито през география или английски, който прекарах, стоейки под футболните скамейки, пишейки любовни писма на Александър. Притичах до вкъщи и танцувах в детската си. Опитах всяка дреха, която притежавах в милиони комбинации, докато не събрах перфектния костюм.

— Добре ли си? — попита Били, надничайки в спалнята ми.

— Просто подскачам наоколо и танцувам, мой много скъп братко, — сияех от щастие, и го гушнах силно и целунах по главата.

— Луда ли си?

Въздъхнах дълбоко.

— Някой ден ще ме разбереш. Ще срещнеш някой, който е свързан с душата ти. И тогава всичко ще бъде вълнуващо и спокойно едновременно.

— Имаш в предвид някой като Памела Андерсън?

— Не, като математико-компютърно момиче.

Били се взря в далечината.

— Предполагам, че това няма да е лошо, докато изглежда като Памела!

— Ще изглежда дори по-добре! — казах, разрошвайки косата му. — Сега изчезвай. Трябва да се явя на бал.

— Отиваш на танци?

— Да.

— Е… — можех да видя как съживява план за потушаване на голямата сестра. — Е… ще бъдеш най-красивата там.

— Сигурен ли си, че не взимаш наркотици?

— Ти ще бъдеш най-красивата там… с черно червило.

— Е, това вече си ти.

Най-после измарширувах в кухнята, носейки велурени ботуши до коляното с високи токове, черни мрежести чорапи, черен минижуп, копринено черно потниче, и металически черни гривни. Черен кашмирен шал скриваше смучката ми, а черни кожени ръкавици, без пръсти, разкриваха черния ми лак — блестящ като черен лед, придържащ се в темата за Снежния Бал.

— Къде си мислиш, че отиваш облечена така? — попита майка ми.