Елън Шрайбер - Вампирски целувки

Той повдигна своята до тавана.

— Аз знам!

— Да, Александър?

— К.

— Правилно, издържа цялата година!

— Мис Мадисън? — каза той, вдигайки отново ръка.

— Да?

— Може ли да дойдете за момент? Мисля, че имам нужда от малко уроци. Мислите ли, че ще можете да ми помогнете?

— Но аз току-що ти писах отличен!

— По скоро се отнася към сферата на анатомията.

Аз се приближих. Той ме издърпа в скута си и ме целуна нежно по устните.

Чухме няколко кикотещи се момичета, минаващи покрай отворената врата.

— По-добре да тръгваме — предложи той.

— Не, всичко е наред.

— Не искам да те изключат. И без това имаме да се явяваме на танц — каза той, изправяйки ни и двамата.

Излязох навън, държейки за ръката момчето, с което имах най-голяма химия, а името му все още стоеше написано на дъската.

Когато доближихме салона, вече можех да усетя студените погледи. Всички зяпаха Александър сякаш падаше от друга планета, а мен гледаха както обикновено.

Мис Фей, скучната ми учителка по алгебра, събираше билетите на вратата.

— Виждам, че пристигна навреме за танците, Рейвън. Жалко, че не можеш да направиш същото и по алгебра. Никога не съм виждала този младеж в училище — добави, оглеждайки Александър.

— Това е защото той не идва тук — просто вземете билетите, госпожо! Прескочих представянията и дръпнах Александър вътре.

Влязохме в Снежния Бал. Не знаех дали е, защото съм с Александър, или защото е първият ми танц, но бялото никога не е изглеждало толкова прелестно. Пластмасови висулки и снежинки висяха от тавана, а пода бе покрит с сняг на прах. Изкуствен сняг бавно падаше от тавана. Всички бяха облечени в блестящи зимни рокли или панталони от кадифе и пуловери, ръкавици, шалове и шапки. Въздуха, идващ от климатика, ме накара да потръпна.

Дори и рок бандата, The Push-ups, се вписваха в темата с плетените им шапки и зимни ботуши. Напитките бяха поставени под таблото — сладоледи, сайдер и горещ шоколад.

Можех да чуя шептене, смях и въздишки докато минахме покрай скупчените студенти. И групата също гледаше към нас.

— Искаш ли да си вземем по един горещ шоколад преди някой гимназист да го развали? — попитах, мъчейки се да разсея Александър от цялото внимание.

— Не съм жаден — отговори той, гледайки танцьорите.

— Мисля, че каза, че винаги си жаден.

Групата започна да изпълнява версия на китара на „Зимно Чудо“.

— Бихте ли танцували с мен? — попитах, предлагайки му ръката си.

Усмихнах се с наслада, когато минахме през снега към дансинга.

Бях в рая. Имах най-добрия кавалер на танците — нямаше някой по-великолепен от Александър, а той танцуваше като видение. Забравихме, че бяхме аутсайдери и се разкършихме като редовни посетители на клубове. Танцувахме песен след песен, без да спираме — „Студен като лед“, „Сладолед“, „Фрости, снежния човек“.

Бандата започна да пее, „Аз се топя с теб“. Салонът се въртеше, докато малки снежинки нежно падаха по нас. Александър и аз изпищяхме със смях, когато се спънахме в отвеян футболен сноб, строящ снежен човек на пода. Когато музиката спря, прегърнах Александър толкова силно като полудяла, сякаш това беше нашия частен танц. Но разбира се, ние не бяхме сами, както познат глас ми напомни.

— Лудницата знае ли, че си избягала? — попита Тревър, появявайки се до Александър.

Издърпах го към масата с напитките и взех два черешови сладоледа.

— Надзирателят знае ли, че си тук? — попита Тревър, преследвайки ни.

— Изчезвай, Тревър! — изръмжах, предпазвайки Александър с тялото си.

— Оу, да не би Булката на Франкенщайн да има ПМС?

— Достатъчно, Тревър! — не можех да видя реакцията на Александър, но можех да усетя ръцете му на раменете ми, теглейки ме назад.

— Но това е само началото, Рейвън, само началото! Нима не организират танци в тъмницата? Наистина трябва да дойдеш на училище, за да видиш танци — обърна се към Александър. — Но предполагам, в Ада няма правила.

— Млъквай! — изсъсках. — Нямаш ли си дама? Или това е Мат? — попитах саркастично.

— Много добре. Умна е — каза на Александър. — Но не достатъчно. Не, дамата ми е ето там — добави той, сочейки към входа.

Погледнах по посока и видях Беки, стояща нервно на вратата, облечена в дълга, плисирана пола, бледо розов пуловер, и дълги бели чорапи с мокасини.

Сърцето ми падна на пода. Почувствах се ужасно.

— Преобразих я малко — заяде се Тревър. — И това не е всичко, скъпа.

— Ако я докоснеш, ще те убия! — изкрещях, посягайки към него.