Прекарах следващия ден на гробището, пред надгробната плоча на баронесата. Веднага след като слънцето се скри, тръгнах към Имението.
Когато стигнах до хълма, забелязах че портата е заключена. До оградата намерих Имението дори по-празно и самотно от обичайното. Мерцедеса го нямаше и светлините бяха угасени. Звънях на звънеца отново и отново. Почуках с чукалото. Никой не отговори. Погледнах през прозореца на хола. Бели чаршафи бяха покрили мебелите. Изтичах вътре и притиснах носа си в прозореца на мазето. Не можех да дишам. Сандъците с пръст вече ги нямаше!
Сърцето ми се сви. Не можех да преглътна.
Посегнах към разклатената дъска, както преди когато се промъквах вътре. Но когато я издърпах, плик с моето има на него падна от там.
Изтичах до входната врата и задържах писмото на светлината.
Ясно видях името си.
Издърпах черната картичка. С кърваво червени букви бяха изписани три прости думи:
ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ.
Проследих буквите с пръсти и задържах писмото до сърцето си. Сълзи се стичаха по лицето ми, докато се свличах срещу портата на Имението.
Кол бе забит в сърцето ми.
Птиците издаваха звуци над главата ми и погледнах нагоре, за да ги видя кръжащи около дърветата. Една се сниши надолу и се приземи над мен върху желязната порта.
Беше прилеп.
Крилете му останаха разперени, а погледът му бе втренчен в мен. Сянката му се виждаше на паважа, дъхът му бе едновременно с моя. Прилепите са слепи, но този изглежда се бе вгледал право в душата ми.
Бавно се протегнах към него.
— Александър?
И тогава той отлетя.
© 2003 Елън Шрайбер
© 2009 Любители, превод от английски
Ellen Schreiber
Vampire Kisses, 2003
Превод от английски: MimzZz, reallovr, Prophecy_girL, ki6i, zara
Редакция: ki6i и Prophecy_girL
SFB редакция: maskara, 2009
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12529]
Последна редакция: 2009-06-27 12:14:10
Прозак — лекарство за депресии — Б.пр.
Рейвън (анал.) — гарван — Б.пр.