Елън Шрайбер - Вампирски целувки

Взехме салатата ми за вкъщи, тъй като не можах да я изям, едновременно с тенис метафорите.

Бях напълно объркана. Не знаех какво да правя. Да ударя топката или да изчакам да дойде при мен? Баща ми си говореше с негов приятел, когато чух някой да казва: „Слабо играеш, Рейвън!“ обърнах се и видях Мат, облегнат на предното игрище.

— Аз не мога да играя! — отговорих изненадана. Огледах се за Тревър.

— Не говоря за тениса.

— Не разбирам!

— Говоря за училището, за Тревър. Не се притеснявай, няма го тук.

— Следователно се опитваш да направиш нещо с мен? — попитах, стискайки здраво ракетата си. — Тук, в клуба?

— Не, опитвам се да го приключа! Имам предвид какво прави на теб и Беки и на всички останали. Дори и на мен. А аз съм му най-добрият приятел. Но ти се лепваш за всеки. А дори не ни харесваш — засмя се той. — Ние се държим ужасно с теб и ти все пак приемаш Тревър за всички нас.

— Да не би Шпионската телевизия да е тук? — огледах се за скрити камери.

— Ти придаваш пикантност на този град с твоите плашещи дрехи и отношението ти. Не те интересува какво мислят хората за теб, а този град се крепи на това какво мислят хората.

— В магазина за подаръци ли се крие Тревър? — попитах, взирайки се.

— Снежният бал наистина промени мнението на много хора. Тревър използваше всички и накрая ги правеше на глупаци. Мисля, че това бе нашия момент да осъзнаем всичко.

Осъзнах, че няма скрити камери или Тревър. Мат не се шегуваше.

— Искаше ми се Александър да те чуе! — накрая казах. — Не съм го виждала и се страхувам, че никога няма да го видя. Тревър развали всичко! — казах аз, а очите ми започнаха пак да се насълзяват.

— Майната му на Тревър.

Няколко хора се обърнаха сякаш не бе учтиво да се ругае в клуба, макар много от тях да го правеха, когато не улучеха.

— Трябва да тръгвам, Рейвън! Ще се видим — каза Мат и си тръгна.

— Хубаво е да срещнеш стар познат, Рейвън! — каза баща ми, приближавайки с красив мургав мъж след като Мат напусна.

— Хубаво е да те видя, Рейвън! Мина доста време. Изглеждаш толкова пораснала. Нямаше да те позная без червилото. Помниш ли ме?

Как да го забравя? Първия път, когато влязох в Имението, прозореца на мазето, червената шапка. Топлата целувка от красивото ново момче, което се опитваше да мине.

— Джак Патерсън! Разбира се, че те помня, но не мога да повярвам, че ме помниш!

— Винаги ще те помня!

— Вие от къде се познавате? — попита баща ми.

— От училището! — отговори Джак с блясък в очите.

— Е, какво става? — попита ме Джак. — Слуховете разправят, че тези дни влизаш в Имението през вратата.

— Е, така беше, но…

— Джак скоро се премести пак в града и пое магазина на баща му! — обясни баща ми.

— Да, минете някой ден — каза Джак. — Ще ви направя отстъпка!

— Продаваш ли кубинки и черна козметика?

Джак Патерсън се засмя.

— Предполагам, че някой неща не са се променили.

Мат внезапно се върна.

— Готов ли си, Мат? — попита Джак.

— Познаваш Мат? — попитах учудено аз.

— Братовчеди сме! Радвам се, че се върнах — имам няколко възражения относно групата, с която се движи.

Беше събота вечер. Бях облечена с тениската The Cure и черни боксерки и гледах Дракула на забавен кадър. Спрях на частта, в която Бела се опира на спящата Хелън Чандлър и си припомнях онзи път, когато Александър ме целуна на кожения си диван. Гледах с копнеж екрана и си взех още кърпички.

Звънецът иззвъня, прекъсвайки самосъжалителния ми транс.

— Вие отворете! — извиках, забравяйки, че семейството ми са на кино.

Погледнах през шпионката, но там нямаше нищо. После погледнах отново и видях слабичката Беки да седи на прага.

— Какво искаш? — попитах, отваряйки вратата.

— Облечи се!

— Мислех, че си тук, за да се извиниш.

— Съжалявам, но се налага да ми повярваш! Трябва да дойдеш в Имението — веднага!

— Махай се!

— Рейвън, незабавно!

— Какво има?

— Моля те, Рейвън, побързай!

Побягнах нагоре по стълбите и набързо навлякох черни джинси и черна тениска.

— Бързо!

Върнах се надолу по стълбите. Тя ме хвана за ръката и ме издърпа през вратата.

Бомбардирах я с въпроси, като се качихме в пикапа на баща й, но тя отказваше да отговори.

Представях си Имението покрито с графити, с натрошени прозорци, Тревър и футболните му сноби бият Александър. И после една ужасна, но безмълвна картина в главата ми. Знак „ПРОДАВА СЕ“ в двора, без дори тъмните завеси на Александър в таванската стая.