Елън Шрайбер - Вампирски целувки

— Бил ли си влюбен? — попитах го аз, след като напълни кристалната ми чаша.

Внезапно дочухме някакъв вой и вятър духна свещите.

— Какво беше това? — попитах аз.

— Мисля, че е куче.

— Звучеше повече като вълк!

— И в двата случая, е по-добре да тръгваме! — каза забързано той.

Започнах да пъхам всичко обратно в раницата му.

— Нямаме време за това! — каза той, грабвайки ръката ми.

Вятърът продължаваше да вие. Звукът се приближаваше.

Скрихме се зад паметника.

— Ако сте дошли, за да видите призраци — каза ни познат глас — единствените такива, които ще видите тази вечер са вашите.

След гласа се появи и човек с фенерче. Беше Стария Джим — пазачът, с Люк — неговото голямо датско куче.

Ако ме видеше тук, по това време, трябваше да го подкупвам с целогодишно купуване на кучешки бисквити, за да не каже на родителите ми.

Излязохме от скривалището си и можехме да видим как кучето ближе сок от земята.

— Дай ми това, Люк — каза Стария Джим и взе бутилката. После отпи една голяма глътка.

— Сега! — прошепна Александър. Той затегна обхвата си около ръката ми и побягнахме, прескачайки оградата.

Не мисля, че някакъв дух и куче фантом биха могли да ме уплашат повече от Стария Джим и неговото застаряващо куче Люк.

— Струва ми се, че в края на краищата май трябваше да те заведа на кино, въпреки всичко — каза Александър, след като вече си бяхме поели въздух. — Ще те изпратя до вас.

— А можем ли да отидем у вас? — замолих се аз — Исках да видя стаята ти!

— Не може да видиш стаята ми.

— Имаме време.

— Няма начин.

В гласа му се долавяше раздразнение, което не бях долавяла досега.

— Какво има в стаята ти, Александър?

— Какво има в твоята стая, Рейвън? — каза той, зяпайки ме. — Нека се върнем във вас.

— Ами… аз такова… — Той беше прав. Не можех да го заведа вкъщи и да го представя на Били и на родителите си. Не и на нашата първа среща. — В стаята ми е пълна бъркотия.

— Е, в моята също — каза той.

— Да, но наистина не е нужно да си ходя вкъщи.

— Не искам да те забъркам в някакви неприятности.

— Аз винаги се забърквам в неприятности. Майка ми няма да ме разпознае, ако не се забъркам в нещо.

Но улиците, по които вървяхме, хванати за ръце, водеха към нас и колкото и бавно да вървях, накрая без да осъзнавам се озовахме пред нас — казвайки си чао.

— Е… до… следващия път — каза той, лицето му осветено от лампата на верандата.

— Следващия път в моргата, какво ще кажеш?

— Мислех си, че може да гледаме филм у нас.

— Имате телевизор? — казах аз. — Той се захранва с електричество, нали знаеш?

— Модерно момиченце, ако искаш да знаеш имам филма на Бела Лугоси „Дракула“ на DVD-и, щом толкова харесваш вампири.

— Дракула? Супер!

— Тогава имаме среща. В 7 часа утре, става ли?

— Много ясно!

Уредихме си друга среща и вече не оставаше нищо друго, освен да си кажем чао. Идеалният момент за една сладка целувка. Той сложи ръка на рамото ми и се приближи до мен, очите му затворени, а устните му свити. Внезапно ключалката на вратата изщрака. Александър отстъпи от светлината и отиде в храстите.

— Стори ми се, че чух гласове — каза майка ми, отваряйки вратата. — Къде е Беки?

— Тя си е в тях. — Всъщност това си беше истина.

— Не ми харесва да излизаш, без да ми кажеш — смъмри ме тя, оставяйки вратата отворена за мен.

Копнеейки да върна онзи миг, че и още един, аз погледнах към Александър.

— Ходихте на кино ли? — каза тя, докато аз неохотно влизах вътре.

— Не, мамо, ходихме до гробищата.

— Поне един път ми се искаше да ми дадеш честен отговор!

Поне един път, наистина й давах честен отговор.

И докато гледах през рамо, за да зърна за последно моята мечтана готическа половинка, майка ми затвори вратата пред моята райска първа среща.

Закъснявах за всичко — за вечеря, училище, дори за филмите — но тази вечер бях подранила, тъй като пристигнах в Имението в 6:45. Александър отвори вратата и ме целуна нежно по бузата. Бях шокирана колкото него от внезапния израз на обич.

— Това никога не се е случвало, когато Джеймсън отваря вратата! — казах.

— Ами, по-добре да ми кажеш, ако се случи. Имаме правило, нали знаеш. Аз не целувам неговите момичета и той не целува моите! — Александър грейна дори повече и от нощта, в която се бях промъкнала и бе протегнал ръката с пръстена с паяка. Самочувствието му растеше.

Той ме поведе нагоре по главното стълбище към хола. Беше изпълнен с творби от модерното изкуство — картини с цвета, картината от Анди Уорхол „Консерви супа“, скулптури на кукли Барби и ярки, пухкави черги. Имаше черен кожен диван, голям телевизор и стъклена маса с голяма купа пуканки, бонбонки Снокапс, Дотс, Сприйс, Гууд енд Пленти, както и две зелени чаши, пълни с газирани напитки.