Елън Шрайбер - Вампирски целувки

— Исках да се чувстваш като на кино, — обясни той.

Той пусна DVD-то, изгаси лампите и се сгушихме в тъмнината. Взех си Снокапс, а той — пакетче Сприйс. Пуканките стояха между нас на дивана.

Дракула тъкмо се готвеше да захапе Луси, когато Александър нежно придърпа лицето ми встрани от екрана.

Той ме погледна с дълбоките си тъмни очи. Наведе се към мен. И ме целуна. Страстно. Той ме целуна! Най-накрая ме целуна! Точно пред Бела Лугоси!

Целуна ме сякаш ме изпиваше и изпълваше сърцето ми и вените ми с любов. Като си поех дъх, той започна да целува ушите ми и нежно да ги хапе. Изкисках се диво. Устните му и зъбите му тръгнаха надолу по врата ми, като устата му ме изпълваше с абсолютна страст. Лекото му ухапване по врата ми ме погъделичка. Бях толкова завладяна, че протегнах крака несръчно върху кафената масичка, разливайки чашата на Александър и след това събаряйки пуканките върху него. Стреснат, Александър впи зъби във врата ми така силно, че изпищях.

— О, не! Съжалявам! — извини се той.

Пуканките се бяха разпилели навсякъде и аз протегнах врата си, който пулсираше сякаш сърцето ми бе там.

— Рейвън, добре ли си?

Кръвта нахлу в мозъка ми и стаята започна да се преобръща от една страна на друга и ми се догади. Направих това, което всяко превъзбудено и мекушаво момиче би направило. Припаднах.

Изглеждаше ми като часове, но бяха само секунди. Александър ме събуди, викайки името ми. Дракула все още беше в стаята на Луси. Единствената разлика бе, че сега лампите светеха.

— Рейвън? Рейвън?

— Какво стана?

— Ти припадна! Мислех, че това става само по старите филми! — Ето, изпий това, — той постави чаша до устните ми, сякаш бях бебе.

Обикновено бледото лице на Александър бе дори по-бледо. Той взе малко от леда, разпилял се по масата и го постави на врата ми. — Толкова съжалявам! Никога не съм мислел да…

— Хей, това е студено! — оплаках се аз.

— Съсипах всичко, — рече той, държейки хлъзгащия се по врата ми лед.

— Не говори така. Това се случва постоянно.

Той ме погледна скептично.

— Е, само с теб.

— Никога не съм искал да те нараня.

Усещах как пръстите му проследяват раната.

— Просто повърхностна рана. Не съм проникнал в кожата.

— Не си? — попитах, почти разочарована.

— Малко по-голяма е от ухапване от комар. Ще имаш нещо като по-голяма следа от ухапване.

— Бела би се гордял, — рекох, разчитайки на реакцията на Александър.

— Да, — рече той. — Предполагам.

— Искам да те питам нещо, — казах нервно, докато той ме изпращаше до вратата. Вече почти нямах възможности да го поканя на танците, затова осъзнах, че ако не го поканя сега, никога нямаше да го направя.

— Не искаш да излизаш повече? Слушай, Рейвън…

— Не, имам предвид… Просто исках да кажа…

— Да?

— Ъъм… намерих място за танци, — започнах аз.

— За танци? В този град?

— Да.

— Готино ли е?

— Не, но…

— Но ако ти отидеш там, тогава трябва да стане.

— Мястото е училището ми.

— Училище?

— Мислех, че ще решиш, че е адски глупаво. Не трябваше да го споменавам.

— Никога досега не съм бил на училищни танци.

— Така ли? Нито пък аз.

— Тогава и за двама ни ще е пръв път, — каза той със секси и внезапно уверена усмивка.

— Да, предполагам. Казват му Снежния бал. Мога да нося вълнен шал, за да закрия ухапването, — пошегувах се аз.

— Съжалявам, беше случайно.

— Беше най-хубавото случайно нещо, което някога ми се е случвало!

Той се наведе, за да ме целуне и внезапно спря.

— По-добре да не го правя.

— По-добре го направи!

Той се наведе отново и този път устните ни се сляха, силната му и нежна ръка придържаше брадичката ми.

— Докато се срещнем отново, — каза той, целувайки ме отново за последно. Изпрати ми последна въздушна целувка, когато стигна до колата.

Докоснах мястото, където ме бе ухапал. Знаех, че вече се променях. Но исках да погледна за по-сигурно в огледалото.

На следващия ден с Беки отидохме в Евънс парк веднага след училище. Отворихме раниците си зад мрачния ъгъл в празния кът за почивка. Фотоапаратът ми, дневникът ми и джобното огледалце лежаха пред нас. Най-накрая Беки постави и купата с капака, която съдържаше скилидки чесън и кръст, обвит в кожена кесия на пода.

— Готова ли си да видиш ухапването? — попитах.

— Голямо ли е?

— Това е моята любовна рана, — рекох и внимателно отмих черния шал, който носех цял ден.

— Уоу! Има голяма уста, — каза тя с разширени очи.

— Не е ли жестоко?