Елън Шрайбер - Нежност в ковчег

Джагър седеше до мен!

— Мислеше си, че няма да те позная с руса коса — промърмори.

Опитах се да отворя вратата, но той хвана ръката ми.

— Дойдох да прибера това, което не бях прибрал досега — каза, поглеждайки в очите ми, зъбите му лъснаха. Избутах го далеч, точно когато чух почукване на прозореца ми. Погледнах нагоре и видях Александър.

Той се опита да отвори вратата ми, докато се мъчех да държа зъбите на Джагър далеч.

Ядосан, Александър изтича до другата страна, но Джагър автоматично заключи всичките.

— Помощ! — проплаках, бутайки го на една ръка разстояние.

Александър се върна на прозореца ми, приготвяйки юмрук, за да разбива стъклото, когато успях да препреча Джагър с краката си. Протегнах едната си ръка към прозореца, пръстите ми едва докосваха ключалката. С цялата си сила, успях да повдигна дръжката с безименния си пръст.

Вратата ми се отвори, но Джагър ме издърпа от пасажерската врата преди Александър да успее да ме достигне.

Той ме провлачи от колата към края на киното.

Но преди Джагър да стигне до изхода, Александър ни настигна и хвана ръката му.

— Пусни я — настоя той. — Преди да…

Джагър стегна ръката си около китката ми.

— Дойдох да направя това, което ти никога не можа — каза той.

— Какво иска да каже той? — попитах.

Александър оголи зъби на Джагър и застана между нас.

— Не ме карай да правя това пред всички тези хора — каза той, сочейки към няколко посетители, зяпайки ни любопитно.

Аз пристъпих назад, далеч от обхвата на Джагър.

— Това никога нямаше да се случи — продължи той. — Сестра ми просто искаше да е като всеки друг. Можеше да има някой. Но ние избрахме теб! А ти я изостави съвсем сама!

— Знаеш защо. Никога не съм искал да нараня нея или семейството ти — защити се Александър.

— Ще причиниш същото на Рейвън. Никога не си бил един от нас. Може и да отречеш кой си — изкрещя Джагър. — Но аз няма да отрека кой съм!

Той побягна към мен и хвана ръката ми, точно когато Александър хвана другата.

Сетне оголи зъби и скочи към врата ми.

— Твърде късно е! — извиках, навеждайки се. — Александър вече ме притежава — наведох се и го ухапах.

Изведнъж лампите на паркинга светнаха и филмът отново започна. Вампирът Владимир водеше Джени към гробището. Банда вампири ги следваха, опитвайки се всячески да спрат церемонията и да я вземат за себе си.

Джагър изви от болка, докато аз дърпах Александър към екрана.

Той се съпротивляваше.

— Къде отиваш? Не може да го зарежем.

Погледнах към екрана. Владимир водеше Джени към гробниците.

— Нямаме много време.

Но Александър зяпаше Джагър, чието бледо лице почервеняваше.

— Точно както планирахме. Моля те, довери ми се — умолявах го, дърпайки ръката му.

Александър погледна през рамо. Джагър беше плътно след нас.

Можех да видя Беки и Мат, идващи на паркинга с питиета в ръце.

— Хей, какво става? — попита тя, когато наближиха.

— Не мога да обяснявам сега, но влизай в колата и се заключвай! — наредих й.

Александър и аз побързахме към предната част на паркинга, където беше екрана.

Ядосан Джагър ни преследваше.

— Какво прави Рейвън? — чух как Беки пита, когато с Мат влязоха в Мерцедеса.

Александър и аз застанахме пред екрана, а сенките ни се отбелязаха по екрана.

Посетителите започнаха да шепнат.

— Какво става?

Погледнах в тълпата, но не можех да видя Джагър.

Тогава го забелязах, да се провира между семейство, само на петдесет метра от нас. Когато погледът му срещна моя, той се засили към нас.

— Побързай! — въздъхнах. — Нямаме много време!

Докато Владимир вдигаше своята любима Джени в ръцете си, аз поставих моите около врата на Александър, и той ме повдигна.

Тълпата викаше, пляскаше и бибиткаше, докато ние играехме филма зад тях.

Можех да видя с периферията на очите си, че Джагър бе вече на няколко метра от нас, идвайки за мен.

— Точно като на филма — прошепнах.

Александър плахо погледна в очите ми. Свих юмрук, подготвяйки се за това, което предстоеше.

— Ухапи ме, Александър! — проплаках. — Ухапи ме!

Джагър се протегна. Александър допря устата си до врата ми точно, когато вампира на екрана го направи с булката си. Усетих лек натиск върху кожата си. Хванах врата си и проплаках. Главата ми се отпусна назад, а тялото ми стоеше безжизнено в ръцете му. Сърцето ми прескачаше, сякаш дишах и за двама ни. Можех да усетя червената течност да се стича по врата ми, а миризмата на кръв да попива във въздуха около нас. Александър вдигна гордо глава, отразявайки вампира на екрана, държащ булката си в обятията си, червена река течеше от устите и на двама им.