Елън Шрайбер - Нежност в ковчег

— Батман ме спаси от злобните си врагове преди. И днес ще ме спаси завинаги.

Най-близко до откритото кино съм била, когато с Беки бяхме в основното училище. Седяхме отвън на оградата, гледайки филм в тревата, ядейки пуканки и сладки, които си бяхме донесли от вкъщи. Ако бяхме достатъчно късметлии, шефовете бяха усилили колоните на макс. Ако ли не, Беки и аз си измисляхме свой диалог и си говорехме докато охранител не ни изгонеше.

Никога, дори и в най-смелите си мечти, не си бях представила, че ще посетим откритото кино на Дулсвил с две гаджета.

Когато започнаха слуховете, че киното на Дулсвил е построено на гробище, то фалира. Но единственото нещо, което изследователите откриха в пръстта, бяха червеи, и киното отново се отвори наскоро. Миризмата на прясна боя се смесваше с аромата на нощта. Метални сиви колони висяха на стойки близо до пристигащите коли. Бяло-жълт бар и масички за пикник стояха на петдесет ярда зад последната паркирана кола.

Докато Александър ни прекарваше през паркинга, двойки носеха домашно направени наметала и зализани черни коси, докато малки деца носеха спортни пижами, а прилепски крила висяха от капаците и таваните на колите. Съученици от училището в Дулсвил носеха черни тениски и джинси. Беше очевидно, че никой, освен мен и Александър, не беше гледал филма. Ние бяхме единствените, които дойдохме облечени като Владимир и Джени; всички само знаеха, че това е вампирски филм, затова просто носеха черно. Посетителите ни зяпаха, докато се придвижвахме през тълпата.

Намерихме място на края на киното и четиримата излязохме от колата, за да изберем какво да ядем.

В ума ми имаше и друго освен пуканките. Докато трима дискутираха „с масло или без масло“, аз се разхождах из паркинга. Джагър можеше да е навсякъде, чакайки да впие зъби във врата ми.

Александър ме намери да душа из храстите.

— Ела тук — каза, водейки ме към колата. — Той развали достатъчно забавата ни. Поне трябва да се опитаме да се насладим един на друг. Огледай се. Днес не сме аутсайдери — каза той и ме прегърна. Беше прав. Огледах се из тълпата, по-голяма отколкото беше на партито за добре дошъл на Александър.

— Това е много готино — казах, за момент забравяйки за надвисналата заплаха.

Мат и Беки се върнаха с пуканки и напитки. Рекламите започнаха, а ние се върнахме в колата — Мат и Беки на задните седалки, а аз и Александър — отпред.

Веднага заключих вратите.

— Какво правиш? — попита Мат. — Това е открито кино.

— Държа публиката отвън — отвърнах.

Точно тогава момче със сладко, полепнало по зъбите, допря лице до прозореца ми.

— Видяхте ли! — казах, докато всички се смеехме. Наклоних се към прозореца, ококорих очи и оголих вампирските си зъби.

Устата на момчето се отвори, а сладките му паднаха на земята.

— Мамо! — проплака то и избяга.

— Това беше ужасно — сряза ме Беки.

— Но забавно — призна Мат.

Ние си хапвахме от пуканките и се гушкахме, докато рекламите течаха и филма не започна. През цялото това време с Александър плахо се оглеждахме за всякаква вампирска дейност.

— Не мисля, че мога да го направя — прошепна ми Александър, когато ме хвана да се фокусирам на пикник масичките вместо на филма.

— Разбира се, че можеш — можех да видя притеснението в очите му. Наклоних се и го целунах по устата.

— Хей, не виждаме — оплакаха се Мат и Беки.

Александър и аз се засмяхме, чудесно облекчение от напрежението, което се зараждаше между нас. Сгуших се в него и за малко забравих за Джагър. Отнесохме се в момента и двамата рецитирахме репликите от филма.

Почти на края на филма, когато вампирът Владимир носеше Джени до гробището за сватбата, екрана пожълтя, а филма изгоря и се разпадна. Можехме да чуем пляскащ звук.

Тълпата почна да вика:

— Ууу!

— Ох, човече — чух Мат.

— Всичко е конспирация, за да ни накарат да си купим още пуканки — казах.

Излязохме от колата и се разтегнахме.

— Една напитка ще ми се отрази добре. Вие искате ли нещо? — попита Мат.

— Мерси все пак — отвърнах.

— Ще дойда с теб — предложи Беки. Мат хвана ръката й и отидоха до бара.

— Трябва ли да се притесняваме за тях? — попитах, чувствайки се притеснено.

— Джагър иска теб, не футболен мач.

Огледах се. Сърцето ми започна да прескача.

— Сега вече се притеснявам — казах.

— Защо не си починеш в колата. Аз ще пазя.

Отворих вратата на шофьора, скочих вътре и бързо се заключих.

Обърнах се да заключа и пасажерската седалка и въздъхнах.