Елън Шрайбер - Нежност в ковчег

Тълпата се радваше.

Погледнах към Джагър, чиито синьо и зелено очи бяха станали червени от яд. Александър нежно ме постави на земята.

Чувствах се толкова лека. Изправих се на крака, държейки червения си врат, докато течността се стичаше по дланта ми. Докато камерата приближаваше лицето на Джени, аз погледнах към Джагър със зловеща усмивка, разкривайки вампирските си зъби.

Той започна да вие с такъв гняв, че тялото му се тресеше, но плачът му беше прикрит от публиката, радваща се и натискаща клаксоните си.

Нямаше какво да направи на Александър, какво да му отнеме.

Очите на Джагър почервеняваха повече, мускулите му се стягаха, а той облиза зъбите си. Изплю се в тъмнината и избяга.

— Хареса ми как изиграхте филма снощи! — похвали ме Беки на следващия ден до шкафчетата. — Нямах представа, че сте планирали да направите това. Направо ме разбихте.

— Мерси. Просто трябваше да изчакаме правилния момент.

— Кой да знае, че Владимир само ще се престори, че ухапва Джени, така че вампирите да не пожелаят тя да стане една от тях.

— Той го прави така че вампирите да повярват, че Джени е свързана с него завинаги. Те са принудени да напуснат Лондон и да се върнат в Румъния, никога да не я наранят отново.

— Да, но ти би си помислила, че Владимир би искал да я направи вампир за себе си.

— Е, урокът е, че не всички вампири са лоши, — рекох аз с усмивка.

— Така ли? — попита Мат, стоейки точно зад нас.

— Да, точно като футболните снобари, — подкачих го аз.

— Е, мислех, че Александър наистина те е ухапал. Може ли да видя следите? — добави той.

— Това не е ли личен въпрос? — пошегувах се аз. — Освен това, Александър само се направи, че ме ухапва — точно както Владимир направи с Джени. Той направи роля, достойна за награда, — казах гордо. — Мисля, че всъщност му хареса да играе пред всички тези хора.

— Е, и кръвта изглеждаше истинска, — рече той.

— Приятелят-зубър на брат ми — Хенри — направи всички специални ефекти. От него взехме и тези вампирски зъби, — казах и ги оголих.

— Защо още ги носиш? — попита той.

— Не мога да ги сваля. Мисля, че Хенри ще ми иска двойно за премахването им.

Точно тогава две от първокурсничките мажоретки на Гимназия Дулсвил спряха до шкафчетата ни.

— Ами, можеш ли да ми кажеш къде мога да си намеря костюми като този, който ти носи снощи? — попита едната.

— Изглеждаше като Мерилин Монро, — рече ми другата мажоретка. — А ти изглеждаше като Елвира, — каза тя на Беки. — Искам костюм като на Елвира.

— Костюм? — Почудих се аз. Не бяха ли забелязали досега, че винаги се обличах така? Обмислих дали да й кажа за Горещи Готици в Хипстървил или да я поканя да дойде у нас, за да й дам нещо назаем от гардероба си. Но мисълта за мажоретки от първи курс, облечени в готически дрехи, само защото мислят, че е готино, преобърна стомаха ми. Толкова време бях отхвърлена от всички, че ми беше трудно сега да ме приемат.

— Беше върха снощи, — поздрави ме приятелката й. — Откъде намерихте кръвта?

Мислех си дали да й кажа за Хенри, но реших да го запазя като моя тайна.

— Беше истинска, — казах.

— О, боже! — възкликнаха и двете и избягаха.

Трябваше да призная, че ми харесваше вниманието, което представлението в лятното кино ми донесе. Дори и ако знаех, че ще продължи само колкото вниманието около едно завъртане на обикновена мажоретка.

Звънецът би.

— В лятното кино ще има още една вечер с костюми, — добави Мат. — А хората вече говорят за изиграването на филма.

— Може би с Александър трябва да ограничим достъпа. Къде е агентката ми, когато ми трябва?

— Кое беше онова зловещо белокосо хлапе, което дойде при теб до екрана? — попита Беки.

— Предполагам някое, което иска да изиграе един от вампирските гангстери, — отвърнах и тряснах шкафчето си. — Но реших, че не става, — добавих аз. — Изобщо не беше убедителен като зъл вампир.

В Дулсвил имаше ново момиче — аз. В крайна сметка, бях прекарала 16 години, живеейки монотонно. Сега Дулсвил вече не беше толкова скучен. На няколко пресечки от мен, на Хълма Бенсън, живееше любовта на моя живот — Александър Стерлинг. Моето гадже. Моят готически приятел. Моят вампир.

Отново бях с Александър и неговото отмъщение вече не бе намесено в животите ни. Налагаше ми се да се чудя какво е нормално за нас. Излизах с вампир. Щеше да се наложи да пазя тайна, която да не мога никога да споделя с Беки, родителите ми или който и да било друг. Да го запазя в живота ми — щеше да ми трябва катинар за черните ми устни.