Елън Шрайбер - Нежност в ковчег

Светлините изгаснаха. Замръзнах. Можехме да чуем безумния смях на клоун докато слабата светлина бавно избледняваше. А след това Луна се появи пред нас.

Беше красива. Сини като океана очи, плътни розови устни, големи като на кукла черни мигли. Бледорозовата й памучна рокля беше очертана от панделка. Слабите й бели крака бяха обути в ниски, черни, високи до колената ботуши, пластмасова плашеща мечка висеше от ципа. На ръката й имаше татуировка на черна роза.

Преди да проговорим стана пълна тъмница.

Александър хвана ръката ми, когато стаята бавно започна да се осветлява, черните стени сега бяха стъкло. Луна все още стоеше пред нас.

Спрях рефлексите си. Стената не бе стъкло, а огледална зала.

Дузина Рейвън се отразиха. Александър, все още стоящ до мен, нямаше отражение. Имаше още едно отражение, което липсваше. Бях безмълвна.

— За какво си дошла? — предизвика я Александър.

— Луна! — можех да чуя Тревър, викащ от друга стая. — Къде си?

Луна се усмихна злонамерено, два кучешки зъба проблеснаха. Изстенах.

— Е, след като получи това, което искаш — да станеш вампир, — каза Александър, — тогава защо си тук?

— Джагър ме изпрати. Сега искам да живея живота, на който не бях способна преди. Джагър ми даде възможност да се махна от Румъния!

— А какво стана с вампира, който те ухапа? Не трябваше ли да си с него? — попита Александър.

— Той бе отрепка. След като ме напусна, разбрах, че мога да си намеря някой друг — който и да е — който да трансформирам и да намеря истинската любов по-късно.

— Можеш да го намериш и в Румъния! — съпротиви се Александър.

— Те не успя! — каза тя със злобен поглед. — Освен това Джагър ми каза, че е срещнал някой, който може да бъде идеален за мен.

— Тревър? — попитах аз. — Трябва да се шегуваш!

— Но ти не можеш да вярваш на Джагър! — каза Александър. — Не го интересуват твоите интереси, а неговите. Той е подтикнат от отмъщението.

— Сега, когато съм в твоя свят, виждам нещата по-различно. Видях го през очите ти в гробището, Александър. И двамата искаме едно и също — каза тя. — Вампир или човек. Искам връзка, в която да впия зъби.

Светлините изгаснаха. Стиснах силно ръката на Александър. Придвижвах се напосоки. Трябваше да намеря Тревър преди Луна да го е сторила.

— Тревър! — извиках аз. — Не…

Светлините отново светнаха.

Луна я нямаше!

© 2005 Елън Шрайбер

© 2009 Любители, превод от английски

Ellen Schreiber

Kissing Coffins, 2005

Превод от английски: MimzZz, reallovr, Prophecy_girL, ki6i, zara

Редакция: ki6i и Prophecy_girL

SFB редакция: maskara, 2009

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12530]

Последна редакция: 2009-06-27 12:16:08