Елън Шрайбер - Нежност в ковчег

— Мат ще се появи ли отново тук?

Тя кимна.

— Той е точно зад теб.

Предполагам получих отговора си.

— Е, Чудовищно момиче, как е Чудовищното момче? — чух мъжки глас след като напуснах парка. Огледах се за да намеря Тревър в неговата червено-бяла футболна униформа.

— Мислех че съм приключила с теб. Винаги ли ще ми се вреш в лицето? — попитах.

— Докато носиш черно, да. Направихте ли си Чудовищни бебета вече? — попита.

— Не, но когато си направим, ще кръстя някое на теб.

Тръгнах си, но Тревър продължи да ме следва.

— Как я караш? Играеш футбол, харчиш парите на баща си, дразниш хората, както обикновено? — попитах.

— Мога да направя повече от това да те ядосам, ако ми позволиш — каза той, срамежливо фиксирайки очите си върху мен.

— Значи този номер не минава с мажоретките вече?

Ако Тревър някога ме бе безпокоил, то сега беше нищо в сравнение с това, през което преминах последните няколко дни.

— Все още мисля, че има нещо подозрително в това Имение — каза той, непреклонно.

— О, я стига.

— Не мислиш ли че е странно, че Александър никога излиза по време на деня?

— Иска ми се теб да не те виждах през деня. Освен това, той учи вкъщи.

— Майка ми каза че е забелязала икономът да се мотае при месарницата.

— Да. Това е странно. Икономът яде храна. Кой би предположил?

— Той моли за най-пресните, кървави меса, които имат.

— Предпочиташ да изпият твоята кръв ли? — пошегувах се.

Той ме погледна шокирано.

— Гледай си работата — казах. — Може би майка ти трябва да обърне внимание на теб, повече отколкото на клюките.

— Не намесвай майка ми…

— Наистина нямам време за теб или майка ти вече. Може би е време да си намеря нов най-добър приятел — казах и си отидох.

Пристигнах в имението преди залез нетърпелива. Мерцедеса на Джеймсън отново бе паркиран на пътя.

Седнах на грапавите стълби, късайки глухарчетата и плевелите, растящи между цимента. Вратата бавно се отвори.

Джеймсън ме поздрави.

— Радвам се, че се върна — казах аз, стискайки ръката му.

— Аз също, госпожице Рейвън! Липсваше ми Имението и любимата ни гостенка.

— И ти ми липсваше. И познавам една хубава дама, на която й бе крайно неприятно, че ти си тръгна…

— Госпожа Руби? — попита той, а очите му се оживиха.

— Ще й се обадиш ли? — попитах аз.

— След всичко, което направих? Не мога!

— Трябва да й се обадиш! Освен това не бе твоя вината. Просто й кажи, че неочаквано са ви повикали извън града.

— Тя никога няма да ми прости! А и не трябва!

— Руби обичаше цветята! А тази седмица има карнавал! Тя има нужда от среща! Както и ти!

Можех да видя как Джеймсън обмисляше решението, развълнуван от това да види Руби отново, но несигурен дали ще може да събере кураж да й се обади.

Александър скочи на главното стълбище, носейки черни дънки и тениска на H.I.M. Даде ми дълга целувка за здравей!

— Беше мило от твоя страна да се отбиеш снощи! — казах аз в прегръдката му.

— Не съм минавал! — каза той объркан.

— Не си ли? Видях момче в задния ми двор!

Александър изглеждаше загрижен.

— Обзалагам се, че е бил Тревър! — предположих аз. — Видях го след училище. Мисля, че все още ме вини за намаляващата му популярност.

— Ако искаш, мога да говоря с него!

Винаги сама съм се защитавала от Тревър. Хубаво бе най-накрая да имам някой, който да ме смени.

— Ти си моят супергерой! — възкликнах аз и го прегърнах.

— Намерих едно наистина страхотно място!

— Страхотно? В Дулсвил?

Той сграбчи ръката ми и ме поведе надолу по улицата.

— Каква ирония е, че слуховете, който Тревър пусна, се оказват истина! — казах на моето гадже-вампир.

— За мен или за теб? — подразни ме той.

— Имам предвид, в началото си мислех, че си… след това — не. Но след това пак си мислех. А след това, когато напълно бях сигурна, че не си, разбрах, че си.

— Сега ме обърка! Такъв ли съм? Или не съм?

— Това е въпроса! — стиснах ръката му.

— Просто не искам да те загубя или да те поставя в опасност!

— Обичам опасното!

Когато подминахме гробищата, се зачудих къде отиваме.

— Още малко остава! — увери ме той.

Бих ходила и до Китай с Александър до мен! Имаше толкова много въпроси, който ме изгаряха. Не знаех кой да задам първи.

— Заедно с Джагър ли израстна?

— Семействата ни бяха близки, когато сме се родили. Мисля, че ревнуваше от Луна. Живеейки с нея като човек, той знаеше какво изпуска — училище, спорт, приятели. Той е слаб, но мисля, че наистина искаше да бъде атлет като Тревър. Понякога го съжалявам. Той не успя да намери нещо, което да го забавлява, освен отмъщението. Но след това семейството ми си замина. Родителите ми бяха бохеми и ние никога не си паснахме с нашия вид. Ние бяхме така наречените вампири-вегетарианци.