Елън Шрайбер - Вампирсвил

— Не искам да съм груба — прошепнах на Александър, докато Джеймсън тръгна към кухнята.

— Знам, това е изненада и за мен. Едва успях да намеря време да ти взема това — прекъсна ме той.

Пое една калаена ваза с три черни рози и ми я подаде.

Разтопих се на място. Погледнах го в грижовните му и внимателни тъмни очи и за момент забравих, че съществуват други вампири освен моя.

— Трябва да поговорим — казах все пак. — Джагър е…

Точно тогава чух почукване на вратата.

Джеймсън се втурна от кухнята, понесъл една елегантно опакована бяла орхидея и хукна към вратата.

— Аз ще отворя, вие двамата се настанявайте…

Не можех да се успокоя и да се „настаня“. Сърцето ми препускаше. Умът ми мислеше трескаво. Стомахът ми се преобръщаше отново и отново.

Джеймсън отвори входната врата и Руби пристъпи вътре, облечена в плисиран бял костюм, жакет, различен по цвят от панталоните, бяло дантелено бюстие и изрязани обувки „Прада“ в малко по-тъмен нюанс на млечнобялото. В ръката си стискаше дамска чанта и бутилка бяло вино.

Очите на Руби светнаха, когато видяха Джеймсън да държи цветето. Тя нервно се изкикоти, докато двамата си разменяха орхидеята и отлежалото шардоне.

— Бяла орхидея! — възкликна тя. — Джеймсън, не трябваше да си правиш труда… — каза тя с трогнат тон.

— Рядко срещано цвете за рядко срещана жена като теб… — отправи й комплимент иконома.

— Здравей, Рейвън — дари ме тя с бърза прегръдка. — Радвам се да те видя отново толкова скоро.

— Знам, не е ли чудесно? — усмихнах се аз с типичното изражение на Чеширският котарак 10 10 Чеширският котарак — персонаж от „Алиса от страната на чудесата“ — Б.пр. .

— Благодаря ти за поканата, Александър — продължи Руби. — Винаги съм искала да видя Имението отвътре.

— Джеймсън може да те разведе наоколо — подхвърли Александър, за да може през това време да си поговорим.

— След десерта — каза Джеймсън.

— Рейвън, има нещо горе, което искам да ти покажа… — започна Александър.

— Ще се наложи да почака — разпореди се икономът. — Вечерята е сервирана.

Двамата с Александър нямахме друг избор освен да последваме Джеймсън в трапезарията. Няколко свещника със сребристи свещички нежно осветяваха затъмнената стая, разкривайки дълга дъбова маса, покрита с черна дантелена покривка. Антични сервизи, калаени бокали и старинни сребърни прибори бяха поставени пред всички столове. Кристалните чаши бяха пълни с вода. Няколко паяжини все още висяха от ъглите на високият таван. Тежките червени завеси от кадифе изглеждаха, сякаш са стояли там, откакто Имението е било построено.

Руби сигурно се чувстваше, сякаш е на вечеря в семейство Мънстър 11 11 Мънстър — чудовище — Б.ред. .

Джеймсън застана начело на масата и дръпна стола на Руби, за да може тя да седне, докато Александър направи същото на мен.

Можех да свикна с това. Почувствах се сякаш съм в петзвезден ресторант. Обикновено у дома, Момчето — Били и аз се боричкахме кой да заеме стола пред телевизора.

Александър седна срещу мен. Размерът на дъбовата маса бе достоен за Франкенщайн, така че щеше да ми е невъзможно да му прошепна новините по време на вечерята.

Джеймсън махна корковата тапа от бутилката, която бе донесла Руби и започна да сипва вино в нейния бокал. Можех да видя как ръцете му треперят от усилие да не разлее дори капка върху страхотният й бял костюм.

Александър взе една червена бутилка, поставена на поднос до него и си наля от червената течност в своя бокал.

Руби направи знак на иконома да спре да й налива вино.

— Не знаех, че ще сервираш пържоли тази вечер. Можеш да запазиш бутилката за друг път — предложи тя. — Просто ще пия от същото питие като на Александър.

Двамата мъже застинаха, споглеждайки се притеснено.

— Ъм… мисля, че би предпочела своето шардоне — предпазливо каза Александър.

Джеймсън се ухили в беззъба усмивка.

— Александър е на специален витаминозен режим. — Това е лекарството му.

— Налага му се, все едно вампир да пие кръв — тихо се намесих аз.

Руби набръчка чело.

— Е, тогава ще се задоволя с това — каза тя.

Заопитвахме разнородните питиета на масата, докато Джеймсън грижливо постави добре изпечените пържоли пред мен и Руби. После икономът постави и чиния за Александър, тънко парче филе, полято с кървавочервен сос.

Докато вечеряхме, Руби внимателно гледаше как Александър хапваше сочният си стек, сякаш гледаше цирков артист да гълта огън.