Елън Шрайбер - Вампирсвил

Качих се в пикапа й, а тя едва промълви „Здравей“.

— Къде беше? — попитах аз. — Да не се успя? Или пък стигна на половината път до училище и осъзна, че си ме забравила?

Беки не отговори, но продължи да кара към училище.

След един учтив разговор с нея — отговорите й се състояха от „ъхъ“, „разбира се“ и главно кимания с глава — вече ми писна.

— И за какво е това мълчание? — попитах.

— Не, нищо — отговори тя, докато завиваше по пътя, който водеше към училище.

— Да не би да не се чувстваш добре?

— Чувствам се идеално.

— Тогава защо си ядосана?

— Не съм — отвърна тя и пусна радиото.

Тя спря на едно празно място до местата за паркиране на дванадесетокласниците и изключи двигателя.

— Просто ми се струва странно — започна меко тя. — Ти напусна „Хатси“ заедно с Александър веднага щом поръчката ви пристигна. Известно време след това, Джагър и Луна също си тръгнаха. Чух, че си се разхождала заедно с Луна в парка. И предната нощ пред имението, сякаш бяхте най-добри приятелки.

— Тя не ми е най-добра приятелка.

— Знам, че с нея имате доста повече общи неща — продължи тя. — Готическите дрехи, музиката. Вероятно и тя обожава вампирите.

— За това ли е всичко?

Ако имаше нещо по-лошо от ревнив любим, то това беше заплахата от нова най-добра приятелка.

— Ти просто си намерила някой по-добър за теб — каза тя и излезе от пикапа.

— Аз не искам някой, който да прилича на мен — отговорих, докато вървяхме към училище. — Искам някой точно като теб.

През всичките години, когато Беки и аз бяхме приятелки, тя никога не бе осъждала дрехите, които нося или музиката, която слушам. Никога не бе искала да съм нещо повече от самата себе си.

— Искаш да знаеш истината ли? — попитах.

— Разбира се!

— Права си, дължа ти я. Добре, ето я и цялата истина.

Тя изглеждаше нервна, сякаш щях да изтърся думите: „Да, намерих си нова най-добра приятелка. Добро попадение.“

— Всичко това е голяма тайна — започнах аз.

— Продължавай.

— Добре — поех си дълбоко въздух. — Луна и Джагър са вампири — започнах да шепна аз — и те се опитват да превърнат Тревър в такъв като тях. Напуснахме „Хатси“, защото двамата с Александър се опитвахме да вземем ковчезите им от къщата на дървото, за да ги накараме да си отидат обратно в Румъния — въздъхнах, усещайки облекчение, че най-сетне бях имала възможността да споделя най-тъмните си мисли с най-добрата си приятелка.

Беки ме изучаваше. После избухна в смях.

— И очакваш да повярвам на това?

— Е, аз…

— Предполагам, че прозвуча по-добре, отколкото да кажеш, че Джагър и Луна са приятели на Александър от Румъния и си се чувствала задължена да помогнеш — каза тя.

— Да — излъгах аз. — Сладко, но нетипично за мен.

Двете се разсмяхме.

— Съжалявам. Просто малко ревнувах — призна тя.

— Съжалявам, че те накарах да се почувстваш по този начин. Ние винаги ще бъдем най-добри приятелки.

— Завинаги — обеща тя.

— За вечността — добавих аз с усмивка.

Пъхах учебниците си в шкафчето, което бе пълно с картинки на Мерилин Менсън, Слипнот и H.I.M. и стикери на черни рози, паяци и ковчези, когато забелязах Тревър да раздава червени листовки на футболистите и мажоретките. Също така ги снимаше с камерата на телефона си.

Не знаех, че Тревър се е върнал в училище. Отстъпих назад, за да не ме забележи.

Звънецът удари и тълпата се разпръсна.

Една червена листовка долетя при мен. Любопитна я грабнах. На нея, с черни букви пишеше:

Гала парти на гробището

Церемония по посвещаване

Осмелете се да танцувате измежду мъртвите

Дата: Тази Събота.

Време: След залез слънце

Задължително: Страшен костюм

Бъдете там, или умрете!

Бях прекарала голяма част от живота си, играейки между гробищата в Дулсвил. Сега всички от гимназията щяха да ходят в скривалището ми. И дори не бях поканена?

— Пъхаш си носа там, където не трябва ли, Чудовищно Момиче? — чух гласа на Тревър зад мен.

— Какво е това? — попитах аз, тикайки листовката в лицето му.

— Джагър прави парти. Ще бъде най-великото! Ще съм преоблечен като Смъртта. Но ти си късметлийка. Ако беше поканена, можеше да дойдеш и така.

Хвърлих му яден поглед.

— За какво ще е тази церемония?

— Луна и аз ще бъдем кралят и кралицата на церемонията по посвещаването. Когато приема тази чест, тя ще ме целуне пред цялото училище. Ще е направо нашествие за всякакви откачалки. Но след като не си в списъка на гостите — продължи той, — ще трябва да прочетеш за това в училищния вестник.