Елън Шрайбер - Вампирсвил

— Кажи ми нещо. Щеше ли да е по-лесно, ако бях вампир?

Точно в този момент баща ми спря на алеята.

Александър бързо се скри в сенките.

Изчаках баща ми да се изкачи по стълбите.

— Къде отиде Александър? Беше тук преди малко. Исках да му кажа „здрасти“.

— Трябваше да се прибере в къщи преди да се превърне в тиква.

Изтощена влязох в тъмната си спалня и включих лампата си Едуард Ножиците.

Тогава си изкарах ангелите. На леглото ми и изглеждащ по-зловещ от всякога седеше Джагър.

Изпищях.

Това само накара зловещия тийнейджър да се засмее.

— Рейвън? Какво има? — извика майка ми отдолу.

— Нищо — извиках в отговор. — Просто си ударих пръста. — След това прошепнах на Джагър. — Какво правиш тук?

— Прилепите могат да се промъкнат къде ли не. Би трябвало да си го разбрала до сега.

— Искам да изчезнеш оттук! — настоях аз.

— Няма да се бавя. Провела си един очарователен разговор с Луна. Тя е много развълнувана. Мисли си, че е намерила новата си най-добра приятелка.

— Е, може би е точно така.

— Каза, че сте си говорили за всякакви момичешки неща. Момчета. Прически. Ухапвания от вампири.

Улових отражението си в огледалото на гардероба ми и отстъпих назад.

Джагър си играеше с копчето на нощната ми лампа. Включена. Изключена. Включена. Изключена.

— Престани! — предупредих го аз. Нещо липсваше. — Къде е Кошмар?

Дочух драскане идващо от чекмеджето ми на бюрото.

Изтичах до него и го отворих.

— Кошмар! — казах аз и вдигнах черното ми коте. — Бедното ми момиче.

— Странно — каза той поглеждайки ме похотливо. — Не ти съска.

— Не съска и на Александър — казах му аз и нежно погалих козината й. — Има вкус.

Джагър се изтегна на леглото ми, като постави червените си кубинки Догмартинс върху кувертюрата.

— Това легло е много удобно.

— Свали си краката! — скарах му се и избутах обувките му.

Джагър се наведе над леглото и вдигна одеялото от пода.

— Къде ти е ковчега? — попита ме той. — Не е отдолу.

Изправи се и се понесе към гардеробната ми. Бавно отвори вратата му.

— Не е тук — отбеляза. — Може би го криеш под роклята си — каза с палава усмивка.

— В мазето е.

— Странно. Не го забелязах там.

Кръвта ми кипна. Почувствах как побеснявам. Джагър се беше прокрадвал из къщата, докато семейството ми беше вътре.

— Скрит е. Сега изчезни…

— Разбира се, но първо ми покажи нещо?

— Вратата? Или прозореца? — дръпнах завесите и открехнах прозореца.

Джагър не помръдна.

— Някои от приятелите на Тревър казаха, че си отишла на училище. Любопитно, наистина. Вампир рискуващ със слънчевата светлина.

— И ти ще повярваш на банда сноби футболисти? Те разпространяват повече слухове от National Enquirer 9 9 National Enquirer — американски таблоид фокусиран върху живота на звездите — Б.пр. .

— Е, аз също — каза той като ме преценяваше с разноцветните си очи. — Забелязах склонността им към клюки.

Почувствах кратко облекчение, но беше само за миг.

— На алеята отчетливо видях как Александър те ухапа по шията. Кръв се стичаше по врата ти като река, сладкия й мирис изпълващ въздуха. Но Луна каза, че не видяла никаква рана. Може би мога да погледна.

— Можеш да си тръгнеш. Веднага.

Той пристъпи по-близо, а зеленото му и синьо око пронизваха душата ми.

— Покажи ми зъбите си и аз ще ти покажа моите.

— Показвам ги само на Александър — казах му аз отстъпвайки назад.

— Каква загуба — направи още една крачка, приклещвайки ме до бюрото ми. — Харесва ли ти да живееш в лъжа?

— Лъжа?

— Да, лъжа — каза той гледайки ме в очите. Сякаш искаше да разчете душата ми. — Преструвайки се на нещо, което не си.

Ахнах и отклоних поглед. Сърцето ми замря. Прехапах устните си.

Протегнах се зад мен, опипвах с пръсти по бюрото с надеждата да намеря нещо, което да ми послужи като оръжие. Всеки момент Джагър щеше да ме погледне в очите, да ме хипнотизира и да ме замъкне на дулсвилското гробище. Напипах двутомната енциклопедия на момчето Били.

— Мисля, че ти харесва да бъдеш измамница — каза и нежно докосна огърлицата ми вампирска целувка. — Да накараш семейството си да повярва, че все още си смъртна.

Дишах отново и оставих книгата.

Чу се тихо почукване на вратата.

— Нуждая се от енциклопедията си.

— Били, махай се.

— Взе я назаем преди два месеца!

— Били. Били, махай се — казах му аз непреклонно.

Джагър отстъпи назад и се затича.

Момчето Били отвори вратата.

Обърнах се. Завесите нежно се полюляваха. Джагър бе изчезнал.