Елън Шрайбер - Вампирсвил

Той грабна листовката от ръката ми, докато една мажоретка и един футболен сноб пристъпиха пред мен.

Точно тогава Тревър направи снимка с телефона си, а светкавицата моментално ме заслепи.

Когато очите ми се приспособиха, те вече бяха изчезнали в тълпата.

Стоях в коридора на училището, потресена, заобиколена от звуците на затръшващи се врати на шкафчета и класни стаи.

Това бе бил планът на Джагър от самото начало! Единственият начин, по който да примами някой толкова консервативен, колкото Тревър да стъпи на свещена земя, бе обещанието за чудовищно — голямо парти и една безспирна целувка. Футболният сноб щеше да скрепи договора с „новата готина мацка“ пред цялото училище. Тревър просто не осъзнаваше, че ще продължи вечно.

— Рейвън — чух гласа на Беки изотзад.

Двамата с Мат си проправиха път през тълпата от ученици и ме настигнаха.

— Чу ли за Гала Гробищното Парти? Май ти трябваше да раздаваш тези покани, не Тревър.

— Знам. И на всичко отгоре дори не съм поканена. Не е като преди да съм била в А-листата, но това е гробище! Моето мечтано парти!

— Знаех си, че ще откачиш!

— Откакто каза на Тревър да хваща пътя, сигурно ние тримата сме единствените без покани!

И тогава видях червената листовка, подаваща се от учебника по алгебра на Мат.

— Вие сте в списъка на гостите? — попитах ужасена.

— Целия футболен отбор е поканен — отвърна Мат.

— Но ти няма да ходиш, нали?

— Трябва — призна той. — Не искам да съм единственият в цялата съблекалня, който се е скатал.

— А ти? — попитах най-добрата си приятелка.

— На Мат му трябва среща — извинително отговори тя.

Почувствах се предадена. Цялата гимназия щеше да ходи, освен мен. Дори и Беки. И по-важното бе, че се притеснявах за Беки — не исках най-добрата си приятелка на свещена земя около вампири.

— Е, Беки, не можеш да отидеш — прозвучах като майка й. — Гробищата те плашат.

— Аз ще съм там, за да я защитавам от заблудените призраци — каза Мат, обвивайки ръка около кръста на усмихващата се Беки.

Тогава си спомних пазача на гробището и кучето му.

— Стария Джим ще бъде там, заедно с кучето си, Беки! — предупредих я аз.

— Няма да е проблем — отвърна Мат. — Тревър успокои всички: всички съботни вечери пазачът прекарвал на бара в таверната на Люси.

— Обещай ми, че ще дойдеш — помоли ме приятелката ми. — Ще се чувствам по-добре, ако и ти си там.

— Мислиш, че няма да съм там ли? И да пропусна възможността да отида на купон? — попитах аз, отваряйки вратата на класната стая. — Само в кошмарите ми!

Нетърпеливо зачаках пред входната врата на Имението, докато слънцето се скриваше зад хоризонта. Нюанси на люляк, лавандула, обички, както и розови нишки озаряваха небето, искаше ми се да мога да ги споделя с Александър.

Съвсем скоро чух ключовете в ключалките на имението да се завъртат и видях желязната брава да се отваря. Александър, прилежно облечен в копринена риза на сиви и черни райета и черен панталон ме посрещна.

— Изглеждаш чудесно — изкоментирах аз, пристъпвайки вътре. — Имам важни новини!

— Аз също — бързо каза той. Целуна ме по бузата и затвори вратата зад гърба ми.

Примамливата миризма на препечени пържоли изпълни фоайето.

— Аз първа! — развълнувано започнах.

Джеймсън побърза да дойде откъм кухнята, понесъл поднос от червени картофи. Постави го на масата за вечеря в трапезарията, на която имаше прибори за четирима.

— Здравейте, госпожице Рейвън — каза Джеймсън весело, поздравявайки ме. — Позволете ми да взема якето ви.

Объркана, неохотно дръпнах надолу ципа на горнището си.

— Всичко е готово — каза Зловещият човек, взимайки го и закачайки го във фоайето. — Всичко, от което имаме нужда е почетния ни гост.

— Какво става? — попитах аз. — Трябва да поговорим…

— Джеймсън покани Руби да се присъедини към нас за вечеря.

— Към нас?

Александър кимна.

— Каква приятна изненада — казах, с вяла усмивка.

Обикновено щеше да ми е повече от приятно да съм част от вечерно парти в Имението с Александър, зловещият иконом и невероятната Руби Уайт. Но нямахме време за излишни любезности и десерт, когато трябваше да измислим нов план, с който да попречим на Джагър и Луна.

— Искам всичко да е идеално — каза Джеймсън, изглаждайки черната дантелена покривка. — Мислех, че ще е по-лесно ако госпожица Рейвън също дойде. Госпожица Руби може да се почувства по-удобно в Имението.