Елън Шрайбер - Вампирсвил

— Ще припадна! — изписка тя. — Наистина ще припадна!

Двамата с Джеймсън помогнахме на тресящата се Руби да седне в един зелен викториански стол в хола, далече от трапезарията.

— В косата ми ли е? — попита истерично тя.

— Не — успокоих я аз.

— Къде отиде?

— В другата стая е. Александър се опитва да го хване.

— Има ли още такива? — запита тя, закривайки лицето си с треперещите си ръце.

— Не, живеят на таванската стая, далеч от тази стая — опита се Джеймсън да я успокои, подавайки й чаша с вода. — Чудя се как е попаднал чак тук долу.

— Почти го докоснах! — възкликна тя. — Почти докоснах този крилата плъх!

Александър влезе в стаята, държейки намачканата си салфетка.

— Напълно безобиден е, виждаш ли? — попита той, невинно отваряйки салфетката. Две изплашени черни очи ни изгледаха.

Руби нададе нов кръвосмразяващ писък.

— Моля те, махни го тук! — притесненият Джеймсън се примоли.

— О, сладък е! — казах аз, докато Александър тръгна към кухнята, за да го пусне навън.

— Предполагам, че това означава, че няма да останеш за десерта — каза Джеймсън.

— Натъпках се, наистина — отговори Руби, все още в шок. — Освен това, трябва да отида по-рано на работа утре, за да отворя офиса. — И тя стана от стола.

— Разбирам — унило отвърна Джеймсън, навел глава. Той взе портмонето на Руби и цветето от масата във фоайето и й ги подаде.

— Благодаря ти — бързо каза тя. — Орхидеята е красива, а вечерята бе много вкусна.

Все още разтърсена, Руби тръгна към вратата.

— Вечерта не премина по планираният от мен начин, госпожице Руби — тъжно призна Джеймсън, вървейки след нея. — Вие сте свикнали на изящни неща. Трябваше да се сетя, че…

— Всичко е наред — меко каза тя. — Разбирам.

Знаех, че Джеймсън е поканил нас с Александър на вечерята само, за да я накараме да се чувства по-удобно. Вместо това, ние бяхме прекарали цялата вечер в разговори за гробища и ковчези. Почувствах се ужасно.

— Моля те, не вини Джеймсън — казах й. — Вината е моя, че двамата с Александър говорехме за такива ужасни неща и те изплашихме. Джеймсън е идеалният джентълмен.

— Не е ничия вина — успокои ме тя. — Предполагам, че всички бяхме малко изнервени.

— Какво ще кажеш тогава за вечеря утре? — предложих аз.

— Ами… — колебливо започна Руби.

— В светъл и весел ресторант с много музика? — продължих.

— Това би било приятно — предаде се тя.

— Само двамата — казах.

— Да, само двамата — напрегнато повтори икономът.

— И никакво споменаване на ковчези, призраци или летящи прилепи — добавих.

— Е… това е среща — усмихна се тя.

Джеймсън й отвори вратата. Обърна се към мен, намигна ми и се усмихна съзаклятнически.

— Отсега нататък, — дочух го да казва на Руби, докато я изпращаше до колата й, — единствените прилепи, които ще видиш, ще са отборът на Дулсвил, когато отидем на бейзболен мач.

Александър и аз грабнахме вкусните десерти, които Джеймсън бе приготвил — пай и сладък салам с пълнеж от шоколад — и се запътихме към уединението на таванската му стая.

— Тревър ще води Луна на гробището? — попита ме Александър веднага щом затвори вратата.

— Джагър ще прави Гробищно Гала парти в събота вечер, — изтърсих, докато сядахме с пайовете на матрака му. — Парти с готически костюми, а кулминацията на вечерта ще бъде заветната церемония. Вместо да примами Джагър сам на свещената земя, — казах, прекалено развълнувана, за да се отдам на сладката почерпка — Джагър кани цялата гимназия на Дулсвил. Луна ще ухапе Тревър пред всички — само че никой няма да знае какво става наистина, дори и самият Тревър.

— Как така няма да знае какво става?

— Тревър мисли, че Луна ще го целуне, а не че ще го ухапе.

— Ще носят костюми, нали? — попита Александър.

— Да, Тревър ще е облечен като Смъртта. Ще бъде тъмно и всички на партито ще носят маски. Докато пият, танцуват и се целуват, Луна най-накрая ще получи дългоочакваната си заветна церемония. Никой няма да знае какво се случва в действителност.

— Ще трябва да спрем някак Тревър — каза Александър, докато откъсваше парче от десерта си.

— Не би изпуснал това парти за нищо на света. Ще бъде звездата на вечерта.

— Тогава ще трябва да му обясним какво всъщност представлява церемонията.