Елън Шрайбер - Вампирсвил

— Никога не би ми повярвал. А и освен това те вече са раздали покани. С цялата гимназия на свещената земя, Луна лесно би могла да вземе някой друг.

— Значи трябва да повярва, че е с Тревър.

— Повярва? А с кого ще бъде всъщност?

— Мен. И аз ще се облека като Смъртта. Ще се преобразя от главата до петите. Луна няма да забележи разликата.

— Но ти ми каза, че ако вампир заведе друг на свещена земя, тогава те си принадлежат за вечността. Не искам да те ухапе и да те изгубя завинаги.

— Нито пък аз, — каза и стисна ръката ми. — Но когато сваля качулката си, тя ще разбере, че Тревър го няма.

— А къде ще бъде той?

— В безопасност. Извън свещената земя. В същото време ти ще го разсейваш, ще го заведеш някъде извън гробището — обясни Александър.

— Свикнала съм да разсейвам хората, само че не нарочно. Надявам се всичко да мине гладко. Цялото училище ще бъде на свещената земя с двама отмъстителни вампира.

— Донеси малко чесън, за всеки случай, а аз ще си взема противоотровата.

— Не искам пак да ти бия инжекция.

— Да се надяваме, че няма да ти се наложи.

Малко след залез аз и Александър изминахме пустия път, който водеше към дулсвилското гробище. Въпреки, че фактически аз не бях вампир се чувствах все едно съм. Бях успяла да убедя двама вампири близнаци, че съм точно толкова безсмъртна колкото тях, вървях под ръка с най-красивия от всички вампири и отивах на парти с куп други вампири. Бях щастлива да бъда просто себе си — без значение дали бях вампир или не.

Бях издокарана като Елвира, в дълга черна рокля с мрежести ръкави и цепка до бедрото, през която можеше да се види черния ми чорапогащник на бримки. Дълги, черни, изкуствени нокти проблясваха на бледите ми пръсти. Мастилено-черната ми коса беше защипана като фонтан, краищата падаха върху рамото ми. Показвах толкова от бюста ми, колкото можех с наскоро купения ми повдигащ сутиен. На Александър бях купила последния костюм на Жетваря 13 13 Жетваря — Смъртта. — Б.пр. останал от костюмите за Хелоуин в универсалния магазин на Джак. Представляваше черен костюм с качулка, маска на череп и пластмасова коса.

— Изглеждаш като някоя звезда — каза ми Александър, а очите му блестяха докато крачехме заедно. — Не мога да повярвам, че съм с теб.

За мен беше като сбъдната мечта да се разхождам надолу по улицата, държейки костеливата ръка на скелета на жътваря — и дори два пъти по-прелестно, че това в действителност бе гаджето ми вампир.

Коли се бяха наредили на опашка по улицата, която водеше към гробището. На другия край на пътя, паркирана точно един Дъмпстер, видях катафалката на Джагър.

Бях точно толкова развълнувана колкото и нервна от възможността да осъществим на дело плана си.

Когато завихме зад ъгъла на гробището Александър каза:

— Аз си донесох противоотровата. Ти взе ли чесъна?

Замръзнах на място.

— Знаех си, че ще забравя нещо! — възкликнах. — На нощното ми шкафче е. Трябва да се върнем до вкъщи — замолих го аз.

— Нямаме време — предупреди ме Александър. — Церемонията ще е свършила докато се върнем.

Стигнахме до желязната порта и се прехвърлихме над оградата. Когато стъпихме на твърдата почва на гробището ме посрещна гледка, която никога преди не бях виждала — и едно нещо, което не бяхме предвидили. Гробището беше пълно с жетвари.

— Как изобщо ще открием Тревър? — попитах аз. — Ще ни отнеме цяла вечност!

Сърцето ми се сви, докато стъпвах върху изхвърлени на гробището кутийки от сода. Наведох се да вдигна една празна кутийка.

— Сега нямаме време за това — повтори Александър. — Ако не стигнем навреме до Тревър, гробаря и другите жители на Дулсвил ще трябва да се тревожат за нещо доста по-лошо от празни кутийки и бутилки.

Минахме покрай един жетвар, който говореше с един върколак.

— Тревър? — попитах го, но ангелът на смъртта поклати главата си.

Срещахме духове и вампири танцуващи и пиещи сред надгробните плочи.

Седнала на една дървена пейка беше една позната вещица, която държеше за ръка Майкъл Майърс.

— Вие сте доста призрачна двойка — казах аз.

— Рейвън — отвърна вещицата като и двамата се изправиха на крака. — Толкова се радвам, че дойде.

— Уау, това се казва рокля — каза Мат изпод маската за хокей. — Може би можеш да намериш такъв костюм и на Беки.

Най-добрата ми приятелка стана мъчително червена.

— Това парти е страхотно — продължи да говори Мат. — Цялото училище е тук.