Елън Шрайбер - Вампирсвил

Гаджето ми вампир почервеня, когато видя Джагър до мен на свещена земя.

— Рейвън! — извика Александър. Дишаше все по-трудно, хриптене излизаше от дробовете му, но с олюляване започна да се приближава към нас.

Тревър зяпна, шокиран и объркан.

Опитах се да освободя ръката си, а Джагър затегна хватката си, но и той започна да кашля.

Александър превиваше, но бе решен да ме достигне.

— Джагър, пусни я! — предупреди.

С всяка крачка, с която Александър приближаваше, Джагър отстъпваше.

Обърканата тълпа запозна да скандира. Едни крещяха „Горчиво! Горчиво!“, докато други викаха „Бой! Бой!“

Луна се отдръпна от объркания зарязан Тревър, а бледият й тен стана дори още по-блед.

Очите на Джагър се насълзиха. Задиша трудно.

Какво можеше да причини това на вампирите?

Тогава ми просветна. Всичко започна, когато Тревър дойде.

— Какво му става на Александър? — чух как Беки попита Мат.

— Тревър е взел таблетки с чесън! — изкрещях на Александър. — Вземи си противоотровата! — казах, сочейки крака му.

Александър едва дишаше, но извади серума под наметалото си. Беки и Мат хукнаха към него, а той заби противоотровата в крака си.

Джагър отстъпи, дърпайки ме по-надалеч от тълпата.

— Изчезни, — казах, вклинявайки ботуша си помежду ни.

— Не бързай толкова — каза, с хипнотизиращите си очи. — Александър направи семейството ни в Румъния на глупаци, а ти си планираше тази вечер да го направиш отново?

— Пусни ме…

— Къде е вампирското ти ухапване, Рейвън? — прошепна.

— Казах ти, не мога да ти покажа.

— Беше много убедителна. Докато Луна не откри огледалце в чантата ти. Ти я подведе, подведе и двама ни.

— Не съм!

— Тогава защо сега нямаш проблеми с дишането? И най-важното, какво е това? — той извади мобилен телефон изпод наметалото си. Отвори капачето и ми показа — снимка на мажоретка и футболен сноб в училище, направена от Тревър. А зад тях седеше смъртната Рейвън, отразяваща се така, че всички вампири да я видят.

— Ти си хитра и лукава по природа. Като се преобразиш ще си повече вампир, дори от Александър — каза решително Джагър.

Александър заблъска в тълпата, придвижвайки се към нас. Тревър го следваше.

— Какво прави Джагър с Рейвън? — попита Тревър.

— Назад! — извика Джагър. — Няма да правиш семейството ми на глупаци повече.

— За какво говори? — попита Тревър, застанал до Александър.

— Назад! — извика Джагър на Тревър, кашляйки. — Мислиш, че имаш всичко — спорта и красивите момичета. Но никога не си бил като нас и никога не си бил достатъчно добър за сестра ми.

— Планирал си всичко това? — Тревър попита Джагър. — Рейвън беше права, опитваше се да ме предупреди от няколко дни. Защо? Само защото съм различен?

Тревър се бе заяждал мен през целия ми живот, защото бях аутсайдер. Сега бе лице в лице със същата подигравка.

— Връщай се на футболното си игрище, — каза Джагър. — Тази игра не е по силите ти.

Загледах смътната си Немезида, чието лице почервеня от ярост. За пръв път от 16 години, Тревър Мичъл се изправи срещу по-голям грубиян от самия себе си.

Тревър гледаше Джагър, все едно е топка, нуждаеща се от хубав ритник към противниковата врата.

— Махни се — казах на Джагър. — Нараняваш ме!

Очите на Александър почервеняха.

— Джагър… имаш една секунда да я пуснеш! Иначе всичко свършва!

Хватката на Джагър около китката ми бе толкова силна, че не можех да мръдна.

— Ще е все едно те убожда игла — каза с прелъстителен глас. Нежно отметна косата от ми от рамото. Наведе се към мен, а белите му зъби проблеснаха.

— Не! — извиках.

И тогава светът причерня.

Събудих се, просната по гръб на тревата, а звезди блещукаха над мен.

— Рейвън? — пита Беки, с протегната ръка към мен. — Добре ли си?

Всичко наоколо се клати. Пресегнах се към врата си.

— Дали вече съм…? — попитах.

Беки ми помогна да стана.

— Мислех, когато каза, че са вампири си помислих, че се шегуваш. Струва ми се, че онзи Джагър наистина вярваше, че е. Опита да те ухапе.

Прокарах пръсти по врата си, в търсене на раната.

И тогава внезапно паметта ми започна да се връща. Никога не бях и помисляла, че това може да се случи. Моята Немезида и любовта на живота ми, вбесени поради различни причини, гледаха право в мен.

Бях прекарала последните няколко дни, в опити да спася Тревър от преследващите го вампири, а сега той, без дори да знае, бе помогнал на Александър да спасят мен.