Елън Шрайбер - Вампирсвил

— Не за това става въпрос. Това са хора, не играчки.

Сините й очи почервеняха. Пристъпи към мен, толкова близо, че вече можех да усетя аромата на блясъка й за устни Cotton Candy.

— Искам да отстъпиш! — заяви в лицето ми.

— Аз пък искам ТИ да отстъпиш! — заявих в нейното лице.

Щом тя щеше да ме притиска, аз също можех да я притискам.

— Не ме е страх от теб — каза Луна.

— Аз не се страхувам от никого — отвърнах.

С всяка минута се убеждавах все повече, че отиваме към котешки бой — или в нашия случай по-скоро към прилепски бой.

— Ако кажеш на Тревър за мен, — заплаши ме, — аз ще му кажа за теб!

— И какво ще му кажеш за мен?

— Че си вампир. Че сме вампири.

Отстъпи назад и скръсти ръце, триумфиращо. Не знаех какво да кажа.

— Хубаво кажи му, — казах най-накрая. — Никога няма да ти повярва.

Луна отстъпи пак и се загледа в луната.

— Вероятно си права, — омекна. — Стори ми се, че видях отражението ти в стаята с огледалата. Но Джагър ме убеди, че това е част от измамата. Предполагам, че просто не исках да приема, че Александър е с теб. Странно е нали, да си различен от всички останали?

Никога не бях срещала някой, като изключим Александър, който да усеща нещата по същия начин като мен, било то вампир или не.

— Да — съгласих се.

Мрачното настроение на Луна се разведри. Напрежението в раменете й се разсея. Разгневените й очи омекнаха и сега изглеждаха някак загубени, самотни.

— Смешно е — продължи. — Колко общо имаме. Ти и аз, въобще не се различаваме. Аз винаги съм била обградена от истински вампири. И всички те са родени като такива. Аз бях единствената, която познаваше усещането на това да те превърнат. Единствената, преди да срещна теб.

Виждах в изпълнените с емоция очи на Луна, глад за близост и общуване. Напомни ми за някой, който бе самотен, съществуващ като странник в собствения си живот, вместо да го живее лично. Напомни ми за самата мен.

— Не е забавно да си аутсайдер — казах.

Бледите розови устни на Луна се извиха в усмивка, сякаш бе получила гореща прегръдка, която изведнъж разтопи мрачината на духа й.

Пое ръката ми и седна до кошницата.

— Седни за миг.

— Наистина ми се налага да тръгвам… — казах, съпротивлявайки се.

— Само за миг — помоли тя.

Неохотно се настаних на одеялото.

— Кажи ми как ти усети превръщането? — каза, приближи се към мен накланяйки се, все едно си клюкарствахме на парти с преспиване.

— Как го усетих? — попитах, объркана.

— Когато Александър те ухапа.

Спрях за миг. Ако отговорех по грешния начин щях да хвърля на вятъра цялото си вампирско прикритие. А бях сама, на сцена с женски вампир, без чесън, кол или слънчева светлина, а Александър ме чакаше на километри от тук в дулсилското гробище.

— Моля те… разкажи ми, как го почувства? — повтори.

— Като магия — прошепнах.

— Дааа — кимна енергично.

— Сякаш неизвестна до този момент сила на природата, премина през вените ми и се отправи директно към сърцето ми.

— Продължавай.

— Почувствах как сърцето ми спря, сякаш щеше да експлодира от любовта и как после отново заби, както никога до сега — казах, давайки воля такава на въображението си, че замалко да убедя дори себе си.

— И при мен беше така… само, че ти си го направила влюбена.

— Да. Обикнах Александър от първият момент, в който го зърнах — казах искрено.

— Той е прекрасен — после прошепна все едно ми издаваше тайна. — А мен ме отхвърлиха.

— Кой беше той?

— Познат на Джагър. Едва го познавах. Имаше несъразмерна брадичка и релефни гърди. Дълбоки сини очи и рошава червена като огън коса. Заведе ме в някакъв склад. Бързо започнахме да се целуваме, устните му бяха като кадифе. И преди да се усетя, той ме беше ухапал.

— Лол — казах, бях попила всяка нейна дума.

— Не бяхме на свещена земя, така че не бяхме обвързани за вечността. Така и не го видях повече.

— Това е толкова тъжно — изказах искреното си съжаление към нея.

— Такава си щастливка, че си открила Александър. Сега разбираш ли колко е важен Тревър за мен. Когато Джагър ни запозна и аз се вгледах в божествените му зелени очи, веднага усетих връзката. Не става въпрос само за това, че той е красив и атлетичен, усетих и друго, разбрах, че той е всичко, което някога мога да искам от истинската любов. За това ме привлича. Търся някой, който да утоли жаждата ми за вечността — каза прокарвайки пръсти през розовия амулет. — Джагър има различни от моите нужди. Има глад за ловуване и страст за нова плячка. Изпада в екстаз като превръща невинни смъртни в жадни за кръв вампири. Но за мен тези бутилчици се превръщат във все по-голяма тежест. Ловът не ме привлича. Прибягвам до кръвта само, когато наистина имам нужда от нея. Сладкия вкус на сочната червена течност примесена с аромата на любимия, докато кръвта му се стича и пулсира под плътта. Да знам, че на някой му пука за мен, толкова колкото аз съм жадна за него, напълно да се засищаме един от друг. Някой, който да задоволява глада ми винаги.