Елън Шрайбер - Клуб „Ковчег“

Завъртях дръжката на малката, с форма на ковчег, врата и натиснах с цяла сила. Когато се отвори към малък коридор знаех, че съм открила пътя. Бързо минах през тесния коридор и се спуснах по стръмните стъпала. Стигнах до капака на ковчега с надпис БЕЗ ИЗХОД и се опитах да го отворя.

Естествено беше заключен.

Не ми оставаше друг избор. Почуках.

Удрях и удрях, но никой не ми отвори. Закрачих нервно, като се надявах, че някой скоро ще слезе по стълбите. Но когато изтекоха няколко минути и аз все още бях сама, станах ужасно нетърпелива.

Представих си как Оникс и Скарлет танцуват на дансинга, пият кървави питиета и си приказват за нощните си похождения. Новите ми вампирски приятелки, Оникс и Скарлет. Защо не се сетих за тях по-рано?

Извадих мобилния си телефон от чантичката. Прегледах списъка с номера, докато не стигнах до Скарлет, след което натиснах копчето „набиране“.

Чаках телефона да се свърже. Имаше толкова бетон и камъни около мен, че беше невъзможно да хвана сигнал. Изтичах обратно по стълбите и натиснах отново бутона за набиране. Звънеше… И звънеше… И звънеше…

„Хайде, Скарлет“ — казах си. — „Вдигни“. Бях сигурна, че няма да чуе звъна на телефона заради шумната музика. А само един капак на ковчег ме делеше от вампирския клуб на мечтите ми.

— Ало? — каза един момичешки глас.

— Скарлет? — попитах развълнувано.

— Да?

— Аз съм Рейвън.

— Рейвън. Как си?

— На входа на Тъмницата съм. Забравила съм си ключа.

— Там съм след секунда.

Няколко мига по-късно вратата се отвори със скърцане и Оникс, и Скарлет застанаха зад изглеждащия като от средните векове Дракон.

Двете от момичетата ме хванаха за ръка и ме поведоха през цепнатината на завесата, покрай претъпкания бар и право към дансинга.

Странно, но опасният и изглеждащ като от друг свят таен клуб сега направо вреше от напрежение. Посетителите, които преди изглеждаха съблазнително и приятелски настроени сега се оглеждаха едни други подозрително и си шепнеха един на друг.

Но Оникс и Скарлет изглеждаха непроменени. Скарлет постави в ръката ми един шперц и обви пръстите ми около него.

— По този начин никога няма да стоиш заключена отвън — каза ми тя.

— Но…

— Недей да спориш — ние сме тук през цялото време.

— А когато не сме тук, сме си заедно — добави Оникс.

Прибрах новата ценна придобивка в чантичката си преди да са си променили мнението.

— Надявахме се да дойдеш — каза ми Оникс, докато ме водеше към бара. — Искаш ли нещо за пиене? Тази вечер офертата е — купи едно питие и получи второто безплатно.

— Не, благодаря — отвърнах аз.

Мечтаех да стана вампир — да бъда безсмъртна, да бъда привлечена от нощта, да обичам Александър завинаги. Това което не си представях беше да гаврътна бокал пълен с кръв сякаш пия топъл шоколад.

— Не мога да остана дълго тази вечер, но исках да отскоча, да ви кажа здрасти.

— Радваме се, че дойде — каза Скарлет. — Толкова неща се случиха.

Хванати за ръце се залутахме из катакомбите. Опитах се наум да запомня отличителните неща по пътя ни през тунелите. Минахме покрай момиче приклещено от страстта, с гръб облегнат върху една гробница, на кавалерът й, който я целуваше по шията. Няколко дузини черепи бяха подредени на стената. Групички посетители лежаха в някои от празните гробове. След това се разсеях заради въпросите на Оникс.

— Как мина срещата ти снощи? — полюбопитства.

— Ами… страхотно.

Минахме покрай тайнствена фигура, която се криеше в сенките. Няколко малки свещи лежаха на пода в близката ниша точно до тайнствената личност и се отразяваха в малки светли петънца по мотористките му ботуши.

Хвърлих поглед назад, докато продължихме да се движим напред. Фигурата остана скрита в сенките.

Наведохме се, за да минем под един хлътнал свод и влязохме в Стаята за Мъчения. Електрически стол, диба 16 16 диба — приспособление за изтезаване чрез разпъване — Б.пр. и Желязна Девица 17 17 Желязна Девица — железен уред, предназначен да измъчва или убива човек като пробива тялото му с остри предмети (като ножове, остриета или пирони), докато той е принуден да остане прав — Б.пр. — това бяха само най-забележителните неща изложени в стаята. Една огромна, кръгла, дървена платформа с шест маси се въртеше много, много бавно. Бара за правостоящи, на размери подобен на тези по сватбените тържества, бе в отдалечения край на стаята. Заехме единствената свободна маса.