Леля Либи се спря за миг.
— И моята майка никога не е разбирала вътрешния ми стил — призна тя. — Права си за причината — каза замислено. — Тук не става въпрос за дизайнери и марки, а за себеизразяване и начин на мислене.
Усмихнах се както вътрешно, така и външно. С Леля Либи се обличахме различно като деня и нощта, но споделяхме едни и същи причини поради, които го правехме.
— Отне ми години, за да разбера напълно коя съм — каза тя. — Но мисля, че винаги вътрешно съм го знаела, още когато бях на твоите години. Просто имаше твърде много хора около мен, които искаха да съм като тях и ме тормозеха само, защото не бях. Баща ти порасна и с течение на времето се сля със средата около него. Но аз запазих завинаги хипи огърлиците си, албумите на Пинк Флойд и левите си убеждения. И в край на краищата намерих и хора, които ме харесват такава, каквато съм.
— Точно за това е толкова готино и важно, че ще промениш имиджа си само, за да прекараш една вечер в града заедно с мен.
— Е, предполагам, че днес ще си приличаме повече от когато и да било — каза леля ми с усмивка.
— Намерих черен корсет — казах, изваждайки един костюм от окачалката с дрехи.
— Бях с него на постановката на „Сън в лятна нощ“, когато играех Елена — оплака се леля. — Не можех да дишам седмица след нея.
— А какво ще кажеш за това? — попита тя, демонстрирайки една вещерска шапка вероятно използвана за хитовата постановка на „Магьосникът от Оз“.
— Мисля, че е малко прекалено — казах.
Леля Либи една пуританска черна рокля с висока яка.
— Носихме такива на постановката „Лов на вещици“. Ако я поскъся с няколко сантиметра… ще стане направо прекрасна.
— Мисля, че ще е страхотна — похвалих я.
Картонени кутии с надписи: „За Мъже“, „За жени“ и „За деца“ бяха складирани до стената под прозореца.
Махнах най-горната кутия от купчината с надпис „За жени“, отворих я и се разрових в нея. Имаше всичко от каубойски ботуши до обувки за степ, от гумени ботуши до елегантни обувки на токчета.
— Тук има няколко Mary Janes 14 14 Mary Janes — стил обувки, характерни с нисък ток, заоблена форма около пръстите и каишка около глезена. — Б.пр.
. Заедно с чифт стегнати панталони и тази рокля от „Лов на вещици“, ще изглеждаш като…
— Пораснала Уензди Адамс — каза леля вяло.
— Не, перфектно! — обявих изпълнена с ентусиазъм.
Сега бе време за Напълно Мечтания Грим на Рейвън Мадисън. Най-голямото ми доближаване до моден и козметичен консултант се изразяваше в нанасяне на розова пудра по лицето на Беки, когато тя се приготвяше за среща с Мат.
Ако можеше да имам свое собствено шоу по телевизията, то щеше да се състои в това да променям стила и гардероба на участниците в него като изхвърля всичко с пастелни цветове, флорални мотиви и блестящи камъчета и го заменя с кървавочервени тонове, ярки краски и мрачно черно.
Днес всичко беше доста по-различно от това, което правех, докато консултирах Беки. От върха на кестенявата й коса до върха на лимонено зелените й обувки с токчета, аз трябваше да преобразя изцяло леля от дете на природата в господарка на нощта.
Докато едната й ръка бе потопена в лавандулова вода, аз лакирах другата с прилепово черно.
— Е, разкажи ми всичко за срещата! — предразположих я като професионален козметик.
Леля Либи се кикотеше сякаш сме най-добри приятелки, докато ми описваше с подробности за вечерята си с Дейвън.
— Той е различен от всеки друг мъж, когото съм срещала. Много е търпелив и едновременно с това емоционален. Слуша всяка моя дума.
— Имаш ли негова снимка?
— Имали сме само една среща. Освен това той не обича да му се правят снимки.
„Любопитно“ — помислих си. Докато маникюра на Леля Либи съхнеше, аз преобразявах свежото й, сияещо и видяно от слънце лице с лека бледо бяла пудра. Сложих й обилно количество очна линия, за да подчертая и уголемя ефекта от смъртно черните сенки, които нанесох на клепачите й. Повторих два пъти спиралата й и завърших грима с два тона от вампирски червен молив и червило за устни.
Издокарах я с дантелено колие около врата украсено с бучиниш 15 15 бучиниш — отровно тревисто растение, растящо покрай бунищата. — Б.пр.
, обици с формата на розички и масивни черни гривни. После и помогнах да закопчае наскоро подкъсената си рокля от „Лов на вещици“.
Бързо извадих клубните си дрехи от куфара и започнах да се приготвям като ми се стори, че това ми отне повече време дори от пътуването с автобуса до Хипстървил.
Читать дальше