Елън Шрайбер - Клуб „Ковчег“

— Всъщност, просто си мислех за теб.

— Е, не е нужно да си мислиш за мен, аз съм точно тук до теб — наведе се към мен и ми подари една целувка, която изпрати тръпка чак до върховете на ботушите ми.

После остави питиетата ни на бара, пое ръката ми и ме поведе към дансинга.

През следващият един час танцувахме, мятахме се и се целувахме, забравяйки за малко всички различия между смъртни и безсмъртни.

Докато DJ-я преплиташе края на една песен с началото на друга, аз поспрях за момент да си поема дъх. Изтягайки шия, забелязах един познат горе на балкона, седящ на канапе във формата на ковчег, докато един свещник пред него осветяваше призрачно бялата му коса и кървавочервените й връхчета.

Грабнах ръката на Александър и го поведох към другия край на дансинга, извън зрителното поле на балкона. Не исках Джагър да се раздрънка пред Александър, че ме е видял в Тъмницата. Исках да му кажа сама.

— Защо ме доведе тук?

— Помислих си, че ще е по-весело, ако сме на по-прикрито място.

— Но тук е претъпкано, едва мога да дишам. Защо не отидем ей там и да си починем — предложи, сочейки ми канапетата, намиращи се точно от другата страна на дансинга.

— Няма нужда…

— Изглеждаш ми уморена. Няма проблем да седнем да малко и да починем — издърпвайки ме изпод надвисналият балкон над нас.

Александър пое към центъра на дансинга, който бе с прекрасна гледка към балкона.

— Не — казах, теглейки на другата страна.

— Какво има?

— Искам да поседна.

— Но креслата са ей там.

Александър вдигна объркан поглед към мен. Ако му кажех, че Джагър е в града, той щеше да остане за по-дълго в Хипстървил. Щях да го принудя да остане за по-дълго, може би дори от мистериозното нещо, което го задържаше тук сега.

— Хайде — каза. — Да вървим.

Но това, са което ме бе грижа повече, бе безопасността на Александър. Въпреки че с Джагър се бяха помирили, не бях сигурна как Джагър може да реагира щом ни види в клуба.

— Току-що видях… — започнах. — Мисля си, че видях…

— Видяла си какво?

— Току-що видях Джагър!

Александър застина.

— Тук, в клуба?

Кимнах.

— Когато посетих Хипстървил преди няколко месеца се натъкнах на него на балкона, тъкмо когато си мислех, че Ромео ме води при теб. Точно там е и сега Джагър.

— И какво ли прави там горе? — попита той.

— Страхувах се, че ако ти кажа, че Джагър е там ти никога повече няма да се върнеш в Дулсвил. Но ако те види да танцуваш тук, докато си мисли, че си напуснал града, не се знае какво може да стане.

Александър ме отведе пак към мястото под балкона и се облегна на един от стълбовете му.

— Няма такъв проблем — каза, отмятайки влажната коса от лицето ми. — Ще се върна в Дулсвил независимо дали Джагър е тук или в Румъния.

Лицето ми светна:

— Наистина ли?

— Имаш думата ми.

Обгърнах го с ръце, пръстите ми се заключиха около тениската му, и го целунах с всичка сила. После се вгледах в тъмните му очи. Може би беше време да кажа на Александър за истинския Клуб Ковчег.

— Трябва да ти кажа нещо.

— И аз. Бих се радвал Джагър да не разбира, че съм тук.

— Но след всичко, което направи за семейството му. Поне може да те почерпи с питие. А и наистина трябва да ти…

— Нека не предизвикваме съдбата. Най-добре е да си мисли, че съм се върнал пак в Дулсвил.

— Ъъъ… добре.

— А сега, какво щеше да ми казваш?

— Време е за още един танц.

След като ми подари целувка за лека нощ пред апартамента на Леля Либи, Александър ми сподели, че има вече планувана работа с Джеймсън, затова довечера няма да може да се видим. Бях разочарована, но тъй като не бях дала никакво предупреждение на Александър, че ще идвам в Хипстървил, се опитах да се държа като зряла. Макар че ми бе безкрайно неприятно, че с приятеля ми щяхме да прекараме една нощ разделени, честно да си призная до сега не бях прекарала много време с Леля Либи. Затова тази вечер щяхме да се отдадем на заслужено време за сплотяване на семейството.

На следващия ден както обикновено станах късно. За мое щастие и Леля Либи не беше от ранобудните. Докато се опитвах да стана, претъркулвайки се извън уютните предели на юргана, намерих леля, натъкмена в дълга до коленете роба наподобяваща кимоно, да пие билков чай и да слуша НОР 11 11 Национално Обществено Радио, от английски NPR — National Public Radio — Б.пр. .

— Минава два следобед — отбелязах след кратка справка с часовника на печката. Бях направо шокирана от времето, което бях проспала и още по-изненадана, че намирам леля неприготвена за работа.