Елън Шрайбер - Клуб „Ковчег“

Здесь есть возможность читать онлайн «Елън Шрайбер - Клуб „Ковчег“» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Клуб „Ковчег“: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Клуб „Ковчег“»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Клуб „Ковчег“ — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Клуб „Ковчег“», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Запроправях си отново път през танцуващите и пиещи посетители, покрай оформените като на гигантска гробница врати на тоалетната, на които бе написано ЧУДОВИЩА и ВЕЩИЦИ. Най-накрая видях стена запълнена от бутилки, обвити в паяжини. Разбрах, че съм открила свещения Граал. Но барът бе толкова претъпкан с жадни клиенти, че бе невъзможно да видиш, както кой го обслужва, така и къде са Примус и Пойзън. Промуших се през навалицата. Блъснах се в едно момиче, което точно слизаше от високото столче с формата на надгробна плоча.

Младежа в съседство се обърна към мен. Беше сложил повече очна линия от Алис Купър, но на него не му стоеше толкова добре колкото на по-възрастния рокаджия.

— Ще те черпя каквото си поискаш — каза ми навирайки се в лицето и личното ми пространство.

Забелязах бармана, Ромео, но нито аз, нито ухажорът ми на бара успяхме да привлечем вниманието му.

Ромео реагираше на всяка размахана десет доларова банкнота, но нас продължи да ни игнорира. Когато мина за стотен път покрай нас, аз се наведох над бара и хванах татуираната му ръка.

Откакто Александър и Джеймсън бяха гроб за всичко свързано със семейство Максуел, си помислих, че това е шанса ми да поровя за малко вътрешна информация.

— Джагър върна ли се в Румъния? — попитах аз.

Ромео, с две бири в ръце, ме погледна. Споменаването на името на Джагър го накара да спре. Точно както Примус и Пойзън, и той не ме позна.

— Кой иска да знае? — подозрително ме попита.

— Рейвън. Той в града ли е? Или си замина за Румъния?

— Рейвън… Името ти ми звучи познато.

Осъзнах, че не трябва да давам на Ромео да разбере, че търся Джагър. Не бях постоянен посетител на клуба; бях приятелката на най-големия враг на Джагър. Александър вече бе върнал Валентин на семейството му. А сега изглеждаше сякаш аз исках да предизвикам проблеми. Как можеше да съм толкова глупава?

— Аз ще пия едно Средновековно клане, а дамата ще… — започна да поръчва ухажорът ми.

— Ще се върна след малко — му казах, като много добре знаех, че няма да се върна.

Беше време да си вървя. Бях изгубила Примус и Пойзън. Бях започнала да задавам въпроси за местонахождението на един нечестив вампир и бях едно непълнолетно момиче само в бар. По-добре да пристигна в музикалния център преди тази Пепеляшка с лакирани в черно нокти да се превърне в тиква.

Умора ме обхвана, когато се отправих към изхода. Беше започнала да ме обхваща още тази сутрин, когато се събудих в Дулсвил. Започнах да чувствам замайване, докато се избутвах и си проправях път през изпълнения с мъгла клуб, а безопасните ми игли се закачаха във веригите на други посетители. Когато вдигнах поглед бях стигнала до една черна стена, която не ми беше позната, но имаше врата с формата на Ковчег. Опитах се да я отворя, но беше заключена. Завъртях топката и натиснах с тяло.

Вратата поддаде и се открехна, а аз попаднах в едно едва осветено пространство. Чак когато направих няколко стъпки, осъзнах че вместо да изляза на улицата, бях влязла в смътно осветен коридор.

Щях да се върна обратно, но дочух музика (различна от песента, която се чуваше в Клуб Ковчег) пулсираща от другия край. Може би идваше от апартамента на Джагър — апартамента, който самият той ми беше показал при последното ми посещение. Щеше да ми отнеме само секунда да проверя. Една единствена крушка на тавана осветяваше тайнствения коридор, а графити се редяха по циментовите стени точно както в градски подлез. Когато стигнах края на коридора, открих друг по-малък подобен на тунел, чиито каменни стени се извиваха в арка и едно много тясно и стръмно стълбище се спускаше рязко в тъмното. Без да се подпирам на перилата, се спуснах бавно надолу по стълбите. Те ме отведоха до една дървена врата като от тъмница. На нея с кърваво червен спрей бе изписано: БЕЗ ИЗХОД.

Дали това беше нечий офис? Или може би друг вход към апартамента на Джагър?

Долепих ухо до подобната на капак на ковчег врата и долових смесица от музика и гласове.

Бавно завъртях дръжката и натиснах вратата, но тя не помръдна. Чух някакви гласове идващи зад мен и звуци от стъпки слизащи по стълбите. Коридора беше задънен — нямаше къде да се скрия. Знаех, че всеки момент можеше да ме изритат от клуба, а може би дори от Хипстървил — ако доживеех, за да разбера.

Двама младежи с тен като на труповете, единият рус, а другият червенокос се зададоха срещу мен.

— Не можеш да влезеш ли? — ме попита русият.

— Забравих си ключа — лекомислено отвърнах аз.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Клуб „Ковчег“»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Клуб „Ковчег“» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Клуб „Ковчег“»

Обсуждение, отзывы о книге «Клуб „Ковчег“» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x