Елън Шрайбер - Клуб „Ковчег“

— Има толкова много за правене докато сме тук — развълнувано казах аз загребвайки от десерта ми. — Трябва да се срещнеш с Леля Либи. А и „Готини Готици“. И разбира се Клуб Ковчег!

Александър строго ме погледна.

— Само не Клуб Ковчег.

— Не се тревожи, мога да вляза. Имам фалшива лична карта.

— Не това имах предвид. Този клуб не е място, което момиче като теб би трябвало да посещава.

— Момиче като мен ли? — засмях се невярващо. — Това е готически клуб. Създаден е за мен! Откакто го посетих за последно си мечтая да отидем там заедно. Какво би могло да се случи?

— На едно момиче в бар ли? — така ми зададе въпроса, като че имах две глави. — Не гледаш ли новини?

— Знам — казах му като завъртях очи тъй като ми прозвуча сякаш ме мъмреха родителите ми. — Не е най-безопасното място… но…

— Последния път там срещна Джагър. Спомняш ли си?

Александър имаше право. Не можех да се похваля с най-добрите резултати от решенията си. Любопитството ми бе завело най-големия враг на гаджето ми право при него, поставяйки него и семейството ми в голяма опасност.

— Да — признах най-накрая. Разочарована застъргах изгорялата захарна глазура, образувала коричка по вътрешната страна на купичката.

Александър постави призрачно бялата си ръка върху моята.

— Ще отидем, но заедно.

— Можем ли да отидем тази вечер? — го попитах аз вирвайки глава закачливо.

— Какво ще кажеш за утре. Аз не очаквах гости, забрави ли?

— О, да, разбира се. — Спомних си как нахлух при него. След това вдигнах вежда скептично и го предизвиках. — Нямаш някоя гореща среща, нали?

— Да. Всъщност имам.

— Така ли?

— Да и тя почти приключва. — Александър хвърли поглед на античния мраморен часовник поставен върху полицата на неизползваната камина. Часовникът едва тиктакаше, а голямата му стрелка бе счупена. Не исках вечерта да свършва, но знаех, че е неизбежно. Той избърса устните си с ленената салфетка и след това хвана ръката ми.

— Толкова се радвам, че дойде — каза ми с обожание. — Винаги успяваш да ме изненадаш.

— Ти също ме изненадваш… — След като си поех дълбоко дъх го попитах. — Защо вие двамата все още стоите тук?

Точно тогава Джеймсън се върна да събере съдовете.

За момента Александър се откачи от въдицата.

— Позволете на мен, госпожице Рейвън — каза ми Джеймсън. Александър и икономът му подредиха съдовете на най-горното рафтче на количката.

— Джеймсън ще те закара до апартамента на леля ти.

Погледнах към счупения часовник мъчейки се да разбера точния час.

— Джеймсън може да ме остави където е урока на леля ми по барабани. По-близо е. Мисля, че може да сте срещали леля ми Либи. Тя работи в Happy Homes.

— Онази красива дама е твоята леля? Трябваше да се досетя. Тя е толкова чаровна… точно като племенницата си — ми каза Джеймсън.

— Чакам с нетърпение да се срещна с нея — каза Александър. И добави шепнешком: — Въпреки, че ще трябва да измислиш някакво извинение да не се видим на дневна светлина.

— Извинение? Аз съм я писала тази книга! Имам готово извинение за всякакви случаи.

Точно като викториански джентълмен само, че без цилиндъра, белите ръкавици и английския акцент, Александър ме изпрати до вратата и надолу по каменната пътека, докато Джеймсън докара колата отпред.

— Ще те видя ли утре? — попитах аз гаджето си като се сгуших в прегръдката му.

— Разбира се.

— Вече ми липсваш.

— И ти на мен.

Александър се наведе към мен и ми даде една дълга и страстна целувка за лека нощ. После кавалерски ми отвори задната врата на мерцедеса и ми помогна да се кача. Докато ние се отдалечавахме, Александър стоеше на алеята, а огромното имение се извисяваше зад него като някакво средновековно чудовище.

Джеймсън беше достатъчно любезен да ме закара до Хипстървилския Фолклорен Музикален Център, но краткият петкилометров маршрут от къщата до хипарското училище по музика ми се стори, че отне повече време от пътуването ми от Дулсвил до Хипстървил. Ако бях бутала колата собственоръчно щяхме да стигнем по-бързо.

Сега когато Джеймсън и аз имахме време да поговорим, реших да се възползвам максимално. Опитах да изстискам информация от Зловещия човек относно Валентин и Джагър, но той също толкова уклончив колкото и Александър.

— Много мило от твоя страна и на Александър да съберете Валентин със семейството му — започнах разговора, когато подминахме бензиностанцията на Джералд.

— Така беше правилно да постъпим — каза той мило.